ЛЕЙДИ СТРАНГФОРД И ПЕРУЩИЦА

Александър П. Маринов

web

Потушаването на Априлското въстание, огромните щети и жертви, разорението и опожаряването на десетки селища предизвикало истински морален шок в целия свят. В страните от Европа се разгръща обществена кампания, безпрецедентна по своя мащаб и отзвук. В нея участват представители на всички социални групи, на управляващи и опозиция от политическия елит. Важна страна от този отзвук е кампанията в помощ на пострадалите българи. Това особено се забелязва в Англия. Изтъкнати личности организират благотворителни акции, за да облегчат страданията на българите. Между тях е и лейди Странгфорд. Коя е лейди Странгфорд?

Амалия (Емили) е дъщеря на английския адмирал сър Франсис Бюфърт¹. Тя е родена през 1826 г., завършва висше образование, но интересите й остават разностранни. Обичала да пътешества и със своята сестра предприемали пътувания из Изтока. Впечатленията си описвала в дневник и в статии, които изпращала в различни ежедневници. Перото й било остро, критично и с красноречив стил. След посещението си в Египет и Палестина, написала книгата “Египетските гробници и сирийските светилища” (”Egyptian Sepulchers and Syrian Shrines”). Редактор на книгата бил Лорд Пърси Уилям Странгфорд - филолог и вещ по въпросите на Изтока, дългогодишен секретар на английското посолство в Цариград, убеден българофил. Той бил впечатлен от книгата, запознал се с авторката и не след дълго време създали семейство. Освен на Изтока, той бил добър познавач и на българската история. Като дипломат в Цариград съдействал и улеснявал борбата на българите за независима българска църква. Той открил българите за английската общественост, посочвайки тяхната национална идентичност, мястото им на най-голям етнически елемент на Балканите и им предрекъл бляскаво бъдеще (Павлов 2005: 12). През януари 1869 г. лорд Странгфорд умира. Смъртта прекратява седемгодишния брачен живот и, макар да е голям удар за лейди Странгфорд, не сломява нейния дух на филантроп-българофил. Тя решава да отдаде живота си на болните и страдащите, развивайки благотворителна дейност и подпомагайки болниците.

По време на съвместния им живот Лорд Странгфорд я запознал с важността на българите за Източния въпрос и й завещал да ги подпомага в тяхното развитие. Интересът й към България и всичко българско особено се засилил след известията за кланетата в Батак, Брацигово, Перущица и други селища в Южна България. В своите мемоари тя пише:

“Покойният ми мъж често е заявявал да направя това, което е възможно, макар и малко да е то, в полза на българите” (Павлов 2005: 12). Тя апелирала към английската общественост и европейските чужденци в Цариград за подпомагане на българите като създала фондация за набиране на средства “Bulgarian Present Relief Fund” (Андерсън 2005). На дарителите във фондацията тя обещала лично да дойде в България и раздаде събраните дарения. И спазила обещанието си. От проведената акция били събрани около 30 000 английски лири, внушителна за времето сума, в която тя включила и свои лични спестявания. Закупила храни, медикаменти и покъщнина. През Цариград тя отпътувала за България (септември 1876) със задача да разпредели помощите между бедстващите в Пловдивско и Пазарджишко. Към фондацията в Лондон тя отправила призив за изпращане на лекарски екипи. Веднага пристигнали четирима лекари и осем медицински сестри (Каймаканов б.г.: 51-55)². Те говорели само английски език, затова за преводачи били привлечени ученици от американския колеж в Самоков. Лейди Странгфорд обиколила около 59 пострадали селища. Навсякъде тя се стараела да помогне с каквото може. Раздавала ямурлуци, потури, сукмани, завивки, построила временни болници, помагала за съживяване на поминъка.

В Перущица лейди Странгфорд пристигнала през декември 1876. За пребиваването й в селището и за благотворителната й дейност тук са писали съвсем накратко в своите монографии проф. Константин Гълъбов (1965: 176-178) и Иван Кепов (1931: 240-241). По-подробно и с подобаващо внимание за нея пише Кирил Каймаканов в своята книга “Приятели на Перущица” (Каймаканов б.г.).

В своя пътепис “Под Балкана. Бележки за посещение в Пловдивската област през 1876 г.” (Мор 1992: 180-190) авторът Робърт Джаспър Мор също отделил подобаващо място за пребиваването и благотворителната дейност на лейди Странгфорд в областта. Характерно за книгата е, че тя е илюстрирана с графики, между които и такива на Перущица преди и след въстанието. Графиките са един допълнителен документ за случилото се в областта през 1876 г.

Данни за дейността на лейди Странгфорд в Перущица публикува и Димитър Павлов в статията си “Благотворителната дейност на лейди Странгфорд в България” (Павлов 2005), както и някои други публикации във вестници и списания.

При идването си в Перущица през декември лейди Странгфорд била изумена от картината на разрушенията. Тя направила няколко фотографски снимки, за да ги изпрати в чужбина, но за съжаление те се загубили. Преди нея тук идвали мисионери на протестантската църква от Англия и Америка с цел привличане на християните, пострадали по време на въстанието за каузата на своята църква. Като разбрали обаче, че това в момента е невъзможно, оставили нещага и си заминали.

Дописките в западната преса продължавали да показват потресаващи картини на зверства: “Около Перущица земята е покрита с лешове и въздухът е отровен с вонящи изпарения” - пише “Куриер Д’ Орион” (Световната 1978: 97). “Църквите им са били бомбардирани и около 1000 души, повечето жени и деца, са били избити. Селото им било ограбено и изгорено съвършено. Много жени са били обезчестени” (Световната 1978: 109). От двете хиляди жители на Перущица останали живи 150 старци и деца, които бродят из развалините, където са изчезнали всичките им близки. Всички мъже били избити, а от жените, които се спасили, били отведени в робство” (Световната 1978: 243, 374) и т.н.

Такава картина заварила лейди Странгфорд при пристигането си в Перущица. Незабавно трябвало да се съберат оцелелите, да се нахранят и облекат и им се окаже медицинска помощ. Появили се заразни болести, най-вече тиф, не трябвало да се чака нито ден. Нямало време за построяване на солидна сграда за болница, затова лейди Странгфорд решила да се направят временни постройки. Пристигналият преди това мисионер Лонг - представител на американски благотворителни дружества и на протестантската църква, смятал да построи училищна сграда. При възникналата обстановка той обаче преценил, че по-належащо е вдигането на болница и отстъпил отбраното място в двора на Горната църква. Мястото било подравнено и на него били издигнати 6 дъсчени бараки: 4 големи за болните и 2 по-малки за персонала. Пренасянето на болните започнало веднага (Кепов 1931: 222, 240).

Във връзка с построяването на болницата, ще се наложи да се спра върху някои противоречиви сведения. Така например своята статия Димитър Павлов илюстрира със снимка на Дановото училище, под която пише “Построената от лейди Странгфорд болница в Перущица” (Павлов 2005: 12).

В своята статия “50 години Исторически музей Перущица” Креса Стоянова пише: “В града се оформя музеен комплекс, новата музейна сграда, първото училище, в което преподава Христо Г. Данов, възстановено като болница от лейди Странгфорд през 1876 г....” (Стоянова 2005). Според мен това твърдение е неправдоподобно, защото за да се възстанови опожареното училище, е било необходимо време, материали и строители, а такива по това време нямало.

Други автори като проф. Константин Гълъбов, Иван Кепов и Кирил Каймаканов отбелязват, че са построени набързо цитираните по-горе дървени бараки. Възможно е много по-късно, когато сградата на училището е била възстановена, там да се е пренесла болницата.

В една дописка от Перущица във в. “Напредък”, бр 132 от 20 май 1877 г. Четем: “...вечно незабравимата българска благодетелка г-жа лейди Странгфорд, при другите си добрини, снабди селото ни с една болница, в която цяла зима намираха прибежище нашите бедни и изпаднали селяне, под надзорството на изящнейшият д-р Стефансон, заедно с две докторки. Според завещанието на негово благородие (болницата да бъде за в бъдеще училище), отворихме убилището си на 25-й миналия април, като ни се проводи пак от нейна страна чрез Св. Пловдивска митрополия учител. Ученици се събраха 135, а ученички 85, които посещават училището редовно...” Не се споменава обаче каква е сградата - посочените бараки или т.нар. “Даново училище”.

Дописка с подобно съдържание е публикувана и във в. “Зорница”, бр. 21 от 26 май 1877 г. Но и в нея не се уточнява каква е сградата. И двете дописки са подписани от Община Перущица. Изказва се благодарност към лейди Странгфорд за благородния жест от нейна страна към перущенци.

Задача на историците е да прегледат всички източници, да се издирят още документи, за да се разбере каква е истината.

Известно е, че лейди Странгфорд не е имала медицинско образование, но тя с готовност превързвала рани и давала обща медицинска помощ на нуждаещите се в болницата. Известно е също така, че тя поела на своя финансова издръжка оцелелите перущенци, настанени в Пловдив, в сградата, наречена “Къркодалар”, с дрехи, храни и медикаменти.

Интересна е дописката във в. “Зорница”, бр. 6 от 10 февруари 1877 г. от български затворници в Пловдивдския затвор: “При толкова слабото си перо, не можем да не явим признателността и благодарността си към Нейно Благородие лейди Странгфорд - наша истинска благодетелка, която благоволи да ни достави в най-студеното време пари, дрехи и завивки. Подобно благодарим и на господата Х. Калча, Дренский и Ив. Душков, които честно са ни подпомагали. Ний се радваме като гледаме, че и между нашите българи има люде, които не забравят злощастните си братя затворници. Пловдив, 29 ян. 1877 г. 48 души затворници по последните приключения”.

След Перущица лейди Странгфорд посетила и други селища, където развила благотворителна дейност. През пролетта на 1877 г. тя се завърнала през Цариград в Лондон.

Малко известно е, че лейди Странгфорд посетила България за втори път през 1884 г. Пътят й бил същият - от Цариград до Пловдив. Вестник “Марица” съобщава за посещението й на централна гара в Пловдив (Марица 1884а: 2). Ето какво четем в друг пловдивски вестник “Южна България” (Южна 1884: 2) за нейното посрещане: “Известяват ни, че лейди Странгфорд, която от няколко дни е в града ни и която страдала от очебол, сега била добре и щяла да се радва да види своите многобройни приятели българе.” Целта й била да види какъв е резултатът от дейността й след 5 годишно отсъствие. Тя била изненадана от напредъка за този кратък период. Това било отбелязано и от местната преса. Ето какво пише в. “Народний глас” (1884: 1).

“Както се научаваме, тя е останала крайно доволна от своето пребиваване тук. Тя е констатирала, че българите са направили значителни успехи в изтеклите пет години и на всички, които са ходили да я посетят, е говорила, че признава нуждата на съединението на Източна Румелия и Княжество България като необходимо условие, за да се укрепи независимостта на българския народ и да му се даде възможност за успешно развитие...”

Много важна в тази дописка е политическата оценка, която дава лейди Странгфорд за положението на българите в момента. Това идва да покаже, че въпреки, че е била далеч от България, тя е следила всички процеси, извършващи се в страната, и е имала категорично мнение за бъдещото развитие на новата балканска държава.

През месец юли 1884 г. лейди Странгфорд посетила и Перущица. Населението й оказало чест и топло посрещане, спомняйки си нейното милосърдие и помощ. Тя обиколила цялото село и останала доволна от направеното. В знак на благодарност перущенци й поднесли благодарствен адрес (Марица 1884), подписан от нарочен за целта инициативен комитет. Текстът му е слабо известен и затова тук го цитирам изцяло:

“Достоуважаемая и благодетелная ни Леди Странгфорд,

Кметството на село Перущица иде в името на цялото население да изкаже неизменните чувства на всяка благодарност, които храни към Вас. Вашето дохождане и преседяване в селото ни, Вашите пожертвования и благодеяния, които направихте на населението ни в онези времена, когато бедствуваше да загине, никога не е забравило и никой българин няма да забрави, че когато беше изложен на най-безмилостно изтребление, бехте и Вий една от онези английски, които издигнахте гласът си, за да призовете състраданието на образованний свет към неговото нещастие. Великите услуги, големите пожертвования, които сте направили в онез времена на цял български народ, а особено на нашето население, правят името Ви свято за него, и то ще го поменува винаги между имената на най-великите си благодетели. Населението ни днес с пристигането ви се счита за най-честито за гдето се удостои да Ви види още веднаж, като вижда с неизказано щастие, че продължава да се радва на Вашето неоценимо съчувствие и непоколебимо вярва, че при всичките Ви огромни грижи на Високото ви положение, Вий не ще престанете да храните най-жив интерес и за по-нататъшните му съдбини. Трогнати от чувства на най-висока признателност, ний отправяме към провидението най-горещите молитствования, за да съхранява драгий Ви живот за чест и слава. Като се осмеляваме да Ви поднесем пред Вас своите най-горещи благопожелания, молим Ви, многоуважаемая и благодетелная госпожо да приемете настоящийт адрес, който да служи като залог за дълбокото ни към вас уважение, за Вашите неоценими услуги и като съчувствие на Вашите благородни идеи.

Перущица, 30 юни 1884 г., Кмет Динчо Минчов и членове: Димитър Лачков и Георги Иванов.”

Пак през Цариград, лейди Странгфорд се завърнала в Лондон, откъдето не преставала да прави добро и да помага на страдающите. По време на англо-египетската война тя заминава за Египет, за да помага на ранените като открива болница в Кайро. При завръщането си в Англия, кралица Виктория я награждава с Ордена на Червения кръст.

Въпреки тези ангажименти, тя не престава да се интересува от България. "Тя всякога имаше време да говори, да слуша за България и да се среща с българи, да ги гости, да им помогне със съвети, влиянието си или с парите си. Тя помогнала за възпитанието на две българки в Англия и на четири българчета както и на сираци от Батак в Цариград да се възпитават." (Пловдив 1887).

Освен в Кайро, лейди Странгфорд събира пари за построяване на болница и в Порт Саид. Въпреки недоброто си здраве тя заминава по море на 5/17 март, за да открие болницата. По време на пътуването се разболява и умира от мозъчен инсулт на 12/24 март на кораба³. Тялото й е балсамирано в Неапол и след това изпратено в Англия, където е погребана на 6/18 април 1887 г. до гроба на съпруга си. На погребението й дошли огромен брой хора, които положили цветя и венци. Между тях се забелязвал и един български венец в знак на признателност за онова, което тя е сторила за българския народ.

Благодарното население от селищата, които тя е посетила след Априлското въстание, й оказва своето признание. Петко Р. Славейков и Иван Вазов й посвещават чувствени слова - стихотворения, улицата в Пловдив, на която се намирала сградата Къркодалар и сега носи името "Лейди Странгфорд". В село Радилово, в сградата на построената от лейди Странгфорд болница, е поставена паметна плоча, която се пази и досега, училище в Панагюрище носи нейното име, в Батак през 1922 г. е основана фондация "Лейди Странгфорд" (Павлов 2005) за популяризиране името и дейността й.

Предстои и перущенци да отбележат с паметен знак името на тази велика англичанка, обикнала България като своя втора родина и помогнала в най-критичните моменти от историята ни.

БЕЛЕЖКИ

1. В някои издания е отбелязано като Франсис Бофърт. [обратно]

2. Пристигат докторите Джордж Скегли, Уилям Стивънсън, Хенри Добсън и Чарлз Стивънсън. [обратно]

3. Някои автори, като цитирания по-горе Димитър Павлов, пишат, че лейди Странгфорд умира в Лондон, което не почива на истината. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Андерсън 2005: Anderson, Dorothy. Recalling Lady Strangford and her Refugee Work 1876-8 - and Research. // Astene. Bulletin for the Association for the Study of Travel in Egypt and the Near East: Notes and Queries, № 25, Autumn 2005 <http://www.astene.org.uk/bulletins/bull25Misc.htm> (30.07.2006).

Гълъбов 1965: Гълъбов, Константин. Въстанието на героична Перущица. Второ попр. и доп. издание. София, 1965, с. 176-178.

Каймаканов б.г.: Каймаканов, Кирил. Амалия (Емили) Странгфорд. // Кирил Каймаканов. Приятели на Перущица. (б.г.), с. 51-55.

Кепов 1931: Кепов, Иван. Въстанието в Перущица, април 1876 г. София, 1931, с. 240-241.

Марица 1884а: Марица, бр. 623, 19 юни 1884, л. 2.

Марица 1884б: Марица (Пловдив), бр. 628, 3 юли 1884.

Мор 1992: Мор, Робърт Джаспар. Бележки за посещение в Пловдивска област през 1876 г. // Робърт Джаспар Мор. Под Балкана. София, 1992, с. 180-190.

Народний 1884: Народний глас (Пловдив), бр. 487, 14 юли 1884, с. 1.

Павлов 2005: Павлов, Димитър. Благотворителната дейност на Лейди Странгфорд в България. // Родопско слово (Пловдив - с. Златитрап), год. І, кн. 2, 2005, с. 12.

Пловдив 1887: Пловдив (Пловдив) бр. 46, 23 април 1887.

Световната 1978: Световната съвест говори. Избрана публицистика за Априлското въстание. София: Наука и изкуство, 1978, с. 97.

Стоянова 2005: Стоянова, Креса. 50 години Исторически музей Перущица. // 35 години град Перущица (юбилеен вестник), 23 април 2005.

Южна 1884: Южна България, бр. 100, 23 юни 1884, с. 2.

© Александър П. Маринов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.07.2006, № 7 (80)

Материалът е предоставен със съдействието на Анна Койчева.