* * *

web

Не съм списание с гланцирана хартия,
не се продавам по сергиите,
не съм с тираж и ароматни страници,
даже не съм и толкова лъскава.
Не бях и преди.
Искаш да ме прочетеш.
Подробно. Без прекъсване.
Просто така.
Да ти запълня времето
между две кофеинови глътки
на гарата.
Егоистично нахален си.
Питаше за нещо евтино,
а ме забрави в чакалнята.
Или ме остави нарочно.
Ненужна съм.
Не ставам за първа класа
и калмари във вагон-ресторанта.
А бил безработен самотник.
Или обратното. Все тая.
Събирам прах до четвърт баничка.
На пода.
Правим си компания.
И чакаме.
Циганката с метлата.
Само тя остана
да ни обръща внимание.

© Анита Желева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2007, № 12 (97)