ОТВЪН И ВЪТРЕ

web

Как може да е толкова зелено
и облаците
да са като при предчувствие за дъжд и за дъга,
и да е тъй дълбока и спокойно устремена
навътре в себе си прелялата
река,
как може лебедите
да са тъй искрящо бели
и тъй да свети по водата
тази белота,
как може розите така упойващо
да са поели
най-топлото от моите лета,
как може меките извивки на съня ми
да се наместват тъй в контурите край мен,
че с плътната реалност на цветя и тръни
от моите копнежи смътни
да създават ден?
Възможно ли е всъщност в себе си да крача,
на скритото във мен
по меката трева
и таз река, която мислите отнася,
и таз натегнала от дъжд и слънце синева
да са пространства, ширнали се в мене
като в огромно светещо кълбо,
и щом допра с ръка тревиците зелени,
аз да докосвам свойто същество?
Седя и себе си навънка наблюдавам,
обгръщам всичко в себе си
като във чашка на лале
и в малка тичинка на дъното се приютявам.
Отвън и вътре свети цялото небе.

© Антоанета Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2018, № 10 (227)