РАЗЦЪФВАТ ЦВЕТЯТА

web | Светлината на света

Разцъфват цветята, напъпват листата,
и в майския въздух пак екват полята от старите песни:
аз нося все нови напеви в душата,
дори и в сланата, госпожо, без твоите дари чудесни.
Че скоро и горските звуци отслабват,
комай от средата на лятото вече слуха ни не радват.

Цветята сияят от багри прекрасни,
навсякъде ярко блестят, озарени от росните капки:
през целия май с гласовете си ясни
приспиват децата си дивните птички с мелодии сладки.
Там славеят бдеше сред нощите сини:
днес бодър съм аз, песента ми ехти в планини и долини.

Но моята песен сега се нуждае
и ти да я чуеш, омайна госпожо: раздай милостта си.
Награда прилична от теб тя желае,
тогаз ще ти служа, ще служа с безкрайна любов до смъртта си.
Дари ми утеха с усмивка ефирна,
та с песните да се избавя от тежката мъка безспирна.

Красива госпожо, сърцето ми бедно
се пита дали милостта ти с възторг ще заслужи правдиво,
та моята скръб да изчезне безследно
и дългото тъжно очакване с чест да приключи щастливо?
Тъй мили са твоите погледи сладки,
че само за тебе са моите песни, и дълги, и кратки.

Достойна госпожо, словата добри,
но също гневът ти чаровен ме радват без мяра, уви.
Душата ми искаш ли да заискри?
Знай, дума едничка на отклик веднага ще ме оздрави,
тъгата с ликуване днес замени,
та бодро духът ми да пее до края на земните дни.

ок. 1217

© Волфрам фон Ешенбах
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.01.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008