|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗ "ПАРЦИФАЛ"
web | Светлината
на света
Владетелят
ми, брат в полето,
намери дама на сърцето,
изящна, със снага омайна.
Коя бе тя, остава в тайна.
На нея предан, тръгна той
честта й да опазва в бой.
От мощната му длан разбит,
в прахта лежеше всеки щит.
Красивият и храбър мъж
воюваше на шир и длъж.
Покри ли се с достойна слава
във всяка рицарска държава,
не ще узнаем в този миг.
Бе "Amor!"* бойният му вик.
Но този вик не бе смирен
за рицар, в битки закален!
И ето, кралят тръгна сам
(бе свитата му в смут голям)
да се пребори със смъртта:
повела бе го любовта,
наслади тайни го плениха.
Но на турнира го раниха,
отровно копие го спря
(той повече не оздравя),
че ударът не бе в гърдите,
а го прониза в слабините.
ок. 1200/1210
* "Любов!" (лат.) - Б. пр.
© Волфрам фон Ешенбах
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.01.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|