 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЕЧЕ НИКЪДЕ
Ще стоят така на моста,
всеки потопен в прегръдка,
и в целувки, без да мигнат,
ще поглеждат към луната.
Имат татко, имат майка,
но забравени са всички.
Толкоз млади, вече тъжни,
щом въртят се в този кръг.
Ще се закълнат в Небето,
че безкрайно се обичат.
Ала улици, фенери
млъкват, само вятър вее.
Ще стоят докрай на моста,
без родители, без котка,
само в себе си вглъбени,
вече никъде не тръгват.
1987
© Уве Колбе
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008