DE MORTIUS* ИЛИ: ЗЛОСЛОВИЕ

web | Светлината на света

Бавно се затварят раните на младостта,
а нищо не идва на тяхно място.
Дори страданието от човечеството
все някога се превръща в навик;
е, тогава навярно старата кримка постепенно закретва към края си,
винаги става с нас тъй нататък,
и ако става тъй нататък, както досега,
скоро ще свършим.

Например, днес пак имаме и липите
зад себе си (Кой говори още за люляка?).
Човек вече почти не се осмелява да каже "Аз" при такава
всеобща деятелност.
Скоро, когато с неудържимата шума
есента ще ни отпраща,
а и дроздовете ще преглъщат своите песни,
ти ще затопляш празното си сърце - Първо купи въглища!
- с думи от Ницше.

Няма причина за отказ, Маестро!
Старостта е също съвсем пълноценен отрязък от живота,
и докато ходенето по нужда ти е редовно,
денят още не е незапълнен
- Ама естествено,
а после идва трикът "От една страна-от друга страна",
тази слузеста диалектика:
Та човек узнава това едва, да речем, в напреднала възраст.
Когато дееспособността поотслабне.
И устата зейва:
Сива и празна, без песни.

1979

© Петер Рюмкорф
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008