КОЯТО И ДА СИ

web | Светлината на света

Невинаги те виждам
с моите очи, виждам те и
с твоите очи, картина след картина
кръжи в наплива пред ретината.
Има разни обяснения
и все пак всички си приличат, сенки,
стичащи се над листата.
Но ако картината не зная,
все пак я виждам,
с така наречените собствени очи,
които тъкмо гледат облаците как
над върховете там на Алпите
от вулкани и от сняг изригват.
Сред тях ти беше у дома си -
и пак е тъй.
Сега не се нуждаеш повече от никого,
който да те вижда с твоите очи,
и все пак не е напразно,
каквото следва от това, а то е,
че вече, както казват, дишаш,
и внезапно спираш.
Ела в най-хубавата си премяна.
Огледай се.
Кажи ми кого виждаш.
Които и да сме,
тук не сме завинаги.

1992

© Юрген Теобалди
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008