|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДАЛЕЧ ГОРЕ
web | Светлината
на света
Той бе отново близо до себе си,
докато тя бе много далеч,
изчезнала над ръба на възглавницата,
но му остави своя образ,
своето тяло, което той докосваше,
с език, там, където
бе влажно, мокро, космите
залепнали, с пот
по вътрешните части на плътта,
под мишниците, по-късно, когато
се срещнаха и се погледнаха,
сякаш се разпознаха,
всеки другия, в тези минути,
когато шумът от улицата
отново навлизаше в тях, а те
лежаха, омекнали, изтегнати,
с подгизнали тела, очите
широко отворени.
1980
© Юрген Теобалди
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|