Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗ "ПЕСНИ ОТ ЕДИН ОСТРОВ"
web | Светлината
на света
Когато някой си отива, трябва
шапката с миди, събрани
през лятото, в морето да хвърли
и да си тръгне с развени коси,
трябва масата, която за любовта си
е подредил, да катурне в морето,
трябва глътката вино,
останала в чашата, да изсипе в морето,
трябва хляба си на рибите да подари
и капка кръв да смеси с морето,
трябва с ножа си добре да промуши вълните
и обувката си да потопи,
сърце, котва и кръст,
и да си тръгне с развени коси!
Тогава пак ще се върне.
Кога?
Не питай.
1954
© Ингеборг Бахман
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|