ХЕЛМУТ ПРАЙСЛЕР
=============================

Хелмут Прайслер (1925-2010) е немски поет и автор на книги за деца, роден в Котбус. В края на Втората световна война е въдворен за две години в белгийски военнопленнически лагер. След това става учител и следва в литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг. Създава си име още с първата стихосбирка "Гласове на мъртвите" (1957) - поредица от въображаеми епитафии на загинали немски войници, - повлияна от естетиката на Бертолт Брехт и вдъхновена от книгата на американския поет Едгар Ли Мастърс "Антология Спун Ривър". Като продължение следват "Гласове на живите" (1958) и "Гласове на потомците" (1961), в които Прайслер прославя "новия живот" в традициите на агитационната поезия на Ерих Вайнерт и Куба. Но освен като "партиен поет" Хелмут Прайслер се откроява и като автор на съкровена любовна и интимна лирика. Сред най-значимите му книги са "Между треви и звезди" (1963), "Щастието да е трайно" (1971), "Моят копнеж: човекът" (1976), "Мечтани брегове" (1979), "Лотосови семена" (1984), "С тебе искам да живея" (1988), "Зелена диша земята" (1988). Прайслер е и съставител на антологията "Немска любовна поезия от Валтер фон дер Фогелвайде до наши дни" (1963). След политическата промяна в Германия Хелмут Прайслер е поканен през 1993 г. да участва в писателска среща, където в самокритичен план поставя въпроса: "Как да се справят писателите от ГДР с рухването на илюзията на столетието?"

В превод на Венцеслав Константинов - от немски език

  Времето не си скъпи
  Поритването чух...

© Електронно издателство
LiterNet, 2006