В ЕДИН ХУБАВ ЮНСКИ ДЕН

web | Светлината на света

Този зареещ вятър
може да се усили
в хода на деня.
Все още младите листа
ръсят светлина,
променят ме заедно с облаците,
стигам до другия слой,
само мимолетното
изглежда там вечно,
няма да умра,
както и тези листа,
озарили ме,
докато бях дете.

Където е наобиколено от облаци,
по-красиво се разтваря небето,
за приятелите си мисля,
обичам ги и зная,
че някои също така ме обичат.
За зелената светлина
ще им разкажа,
как се сипе по дланите ми
и как я задържам, неуловимата,
за да я предам по-нататък
през развихрения прах сред мрака.

Прах се извива нагоре,
селяни карат сено към дома си,
вятърът усуква листата, внезапно
оставам съвсем сама
и смъртта ме слепи
с бели листа.
До смърт сама съм внезапно,
ще умра и по принуда
ще наскърбя най-скъпите хора
със своята восъчна маска.

Листата искрят,
годината още е млада и скоро ще стигне върха си.
Моята сянка пролазва под кожата ми,
сгрявам се
от резеца на светлината.

1978

© Ерика Буркарт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008