В ИМЕТО НА ИЗКУСТВОТО

Брус Холанд Роджърс

web

Кларънс Бикъм седеше в своя инвалиден стол, ръцете му, със сини вени, бяха скръстени в скута, и оглеждаше младата жена, която стоеше пред него. Валъри Ланг беше по-млада, отколкото звучеше по телефона. А беше и доста хубава. Но на Кларънс бе особено приятен блясъкът на любопитство, който виждаше в сините й очи. Тя бе точно читателят, за който се беше надявал, когато пишеше биографията на жена си.

Докато младата жена разказваше за пътя си от Денвър и за това, колко харесва картините на Ева Бикъм, Кларънс кимаше дружелюбно. Той остави погледа си да се рее покрай редицата от платна зад нея и се почуди колко ли време ще й отнеме, преди да го обвини в убийство.

- В живота на Ева е имало много смърт - каза тя накрая. - Много трагедия.

А, ето започва се, си помисли Кларънс. Той се усмихна престорено.

- Да, госпожице Ланг, напълно сте права. Много нещастни случаи.

- Чудя се - каза Валъри Ланг - дали всички те са били нещастни случаи.

- Съжалявам - блъфира Кларънс. - Не съм сигурен, че Ви разбирам.

Тя бръкна в голямата си чанта и извади книгата. Избледняваща светлина: животът на Ева Бикъм от Кларънс Бикъм.

- Четох я много внимателно - каза тя. - Два пъти. И когато започнах да разбирам, прочетох книгата за трети път, за да съм сигурна.

- Когато започнахте да разбирате какво?

Кларънс завъртя леко инвалидния стол.

- Може да е признак на старост, но ми е трудно да следя какво казвате.

- Вие сте бил отдаден на своята съпруга, нали господин Бикъм?

- Разбира се - каза той. - Бях се посветил и на нейната живопис. Бих направил почти всичко за нейното изкуство, госпожице Ланг.

- Тя е рисувала най-добре, когато е била тъжна, вярно ли е?

Кларънс направи пауза, сякаш да го обмисли, но в действителност се възхищаваше на такта на госпожица Ланг. Тя изграждаше своето обвинение възможно най-учтиво.

- Не винаги трябваше Ева да е тъжна, за да рисува - каза той. - Но в началото на трийсетте си години, тя внезапно установи, че е блокирала. Не можеше да рисува повече. По някаква причина просто не можеше да си наложи да работи. Това наскърбяваше много и двама ни.

- И тогава умря брат й.

- Да. На брат й се случи този нещастен инцидент на моста. Те бяха много близки. Тя беше съкрушена от загубата и изразяваше страданието си като рисуваше. Това бяха мрачни и силни платна, които рисуваше тогава. Поредицата се наричаше "Реквием". Тя не показа тези творби в галериите дълго време. Те бяха толкова лични като скръбта й. Но, когато накрая ги изложи, бяха приети добре.

- Но накрая - каза госпожица Ланг - тя отново блокира.

- Да.

- До смъртта на приятелката й Емили.

- Емили Оландър беше най-добрата приятелка на Ева още от детството й. Когато се оказа, че Ева отново не може да рисува, аз предложих пътуване с лодка. Отидохме до Сан Диего с кола и наехме платноходка - Ева, Емили и аз. Плавахме няколко дена около Ченъл Айлъндс и тогава, една сутрин се събудихме и установихме, че Емили я няма. Сигурно беше паднала зад борда през нощта. Никога не намериха тялото й.

- И Ева отново можеше да рисува.

- Тя създаде тъжните, но красиви морски пейзажи от своята поредица "Изгубени в морето". Работи над тези платна почти пет години.

- Докато не я споходи друг безплоден период - каза госпожица Ланг.

Тя се облегна назад в стола си и втренчи поглед в Кларънс.

- Ева започна да рисува чак след смъртта на сестра й Каролин.

- В книгата казвате, че спирачките на колата на Каролин отказали.

- Каролин живееше в хижа във веригата Уасач в Скалистите планини. Ние й бяхме на гости, когато се случи нещастието. Очевидно спирачната течност беше изтекла от колата й: Ева беше съсипана от скръб.

- И можеше да рисува.

- Ами, да. Това бяха нещастни случаи - каза той, - но всеки от тях беше и един вид благословия. Ева може би щеше да спре да рисува на трийсет и три, ако не бяха нещастните случаи.

- Не смятам, че това наистина са били нещастни случаи - каза Валъри Ланг. - Аз мисля, господин Бикъм, че Вие сте убили Емили и Каролин. Вие сте го направили, за да вдъхновите съпругата си в изкуството й.

Кларънс се опита да изглежда шокиран.

- Но, моля Ви, госпожице Ланг, това е абсурдно! - каза той.

- Така ли? Вие казахте, че бихте направили всичко за изкуството на Ева. Смъртта на Грегъри наистина е била нещастен случай. Но, когато сте видяли как скръбта на Ева я зарежда с творческо вдъхновение, Вие сте открили начин да й помогнете. - Тя вдигна книгата. - Всичко е тук, господин Бикъм. Може да не сте искали, но Вашата биография издава всичко.

Кларънс се втренчи твърдо за момент в нея, като обмисляше следващия си ход. После сведе поглед към ръцете си.

- Вие сте внимателен читател, госпожице Ланг - каза той тихо.

Когато отново вдигна поглед, в очите му имаше сълзи.

- Обърнете се - каза той. - Погледнете картините на тази стена.

Когато госпожица Ланг се обърна, той извъртя стола по-близо до нея.

- Вижте дълбочината, силата в творбите на Ева. Какво чувство!

Гласът му пресекна на последната дума. За това не беше необходимо актьорско майсторство. Той чувстваше всяка дума.

- Тя трябва да бъде по-известна, госпожице Ланг. От години чакам творчеството й да бъде напълно оценено. В големите колекции трябва да има повече нейни картини. Ева и нейните творби стоят на прага на безсмъртието, но все още не са го прекосили.

- Красиви са - съгласи се младата жена. - Но да убиеш, заради тях... - тя поклати глава.

- Изкуството има своята цена - каза Кларънс Бикъм.

- Животът на Ева беше ли част от тази цена? Вие и нея убихте, нали?

- Не! - извика Кларънс. Каквото и друго да признаеше, той не искаше другите да вярват, че той е убил Ева. - Това наистина беше нещастен случай!

- Поисках оригиналния полицейски рапорт от Финикс - каза госпожица Ланг. - Един очевидец е казал, че Вие и Ева сте се борили за кормилото на колата.

- Колата беше неуправляема! Повярвайте ми! - умоляваше той. Погледна жената в очите. - Ева беше всичко за мен!

Погледът на Валъри Ланг беше твърд, но после омекна.

- Аз... Аз наистина Ви вярвам - каза тя.

Кларънс отвърна поглед. Пооправи си одеалото.

- Какво възнамерявате да правите?

- Не знам - каза госпожица Ланг.

- Ходихте ли в полицията?

Тя поклати глава.

- Защо не?

- Нямам доказателства. В действителност нямам. А и какво ще направят с Вас?

Тя каза меко:

- Вече не можете да нараните никого.

- Предполагам - каза той, - но дори след всички тези години има нещо, което се нарича справедливост, госпожице Ланг.

- Искате ли да отида в полицията?

Той замълча за миг. Погледна картините, вслуша се в дишането си.

- Аз съм стар човек - каза той. - Може би изповедта ще бъде добре за душата ми.

Тя се наведе и го погледна в очите.

- Вие наистина сте я обичали, нали?

- Обичах и Ева, и работата й. Много. Любов като тази може да бъде като болест.

Той протегна бледата си ръка към нея. Тя я пое.

- Вървете - каза той. - Идете и кажете на властите това, което трябва да им кажете.

Когато тя си отиде, той седеше треперещ и усмихнат, мислейки си какво ще се случи, след като той признае всичко на полицията. Мислеше си особено за критиците и изкуствоведите, тези хора, които толкова обичат ексцентричността: ухото на Ван Гог. Бягството на Гоген в Южните морета. А сега, мъжът-убиец на Ева Бикъм.

Продажбата на биографията ще се увеличи. Ще се породи нов интерес към картините. Работата на Ева ще получи славата, която заслужава.

Разбира се, той не беше убил Емили, нито Каролин. Не беше истина, когато каза на госпожица Ланг, че би направил почти всичко за картините на Ева. Той не би убил заради тях. Нито пък щеше да стои безучастно, докато Ева извършваше убийствата, ако знаеше какво прави тя. Но чак след като тя се опита да убие и него, той разбра цялата истина.

Ева беше завила в една пресечка срещу светлината на фаровете. Опита се да нагласи "катастрофата" така, че камионът да блъсне тази страна на колата, в която беше Кларънс. Тя се надяваше да оживее. Той сграбчи кормилото в последния момент и обърна леко колата. Камионът удари неговата страна косо и завъртя колата в другото платно. Друг камион блъсна колата от страната на Ева. Тя загина.

Кларънс само остана инвалид.

Той дори прости на Ева, преди да прости на себе си.

Когато пишеше биографията, той промени някои факти тук и там, за да направи уликите срещу себе си ясни за всеки читател с нюх за разгадаване на детективски случаи. Кларънс Бикъм ще бъде опозорен, а Ева Бикъм - известна.

Не, той не би убил заради картините. Но би прекарал последните години от живота си в затвора заради тях. Той седя дълго, втренчен в картините в рамки.

- Да - каза той на висок глас, - изкуството си има своята цена.

© Брус Холанд Роджърс
© Емилия Делибашева, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2007, № 2 (87)