Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Вечер. Броеница
С тънка сламка ми пиеш душата.
Знам вкуса й горчив и безцелен.
За молбите не търся отплата.
О, покой мой многонеделен.
Като свършиш, кажи ми. И нека
на душата ми туй да е краят.
Аз ще тръгна по близка пътека
да погледам деца как играят.
Как цъфти над плетища череша
и подвикват зидарите дружно.
Ти любовник ли, брат ли ми беше,
аз не помня - и то е ненужно.
Как е светло и как безприютно,
уморена вървя, скръбнолица...
И мълчат минувачите смутно:
вярно, тя е от вчера вдовица.
1911
© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.
|