|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОСТО ИСТОРИЯ Ваня Клечерова ръцете й, на парчета, във въздуха. главата й - оплетена в тежки изречения. (повтаряш фразата наум, защото не знаеш откъде е изходът. придържаш думата дълго време на върха на езика си, защото не чуваш пулса й.) тишината се разстила върху раменете й. куче скимти в гърлото. отдвеждат я. отскубват я. (малко мисъл не вреди на сърцето ти. светът е голям и спасение дебне. отвсякъде е относително понятие.) под блузата си пази живота си. кичури коса премрежват погледа. цъфти. бесилото. цъфтят гърдите й. (отваряш очите си, докато пишеш. придвижваш пръстите си. плавно, плавно.) страхът набраздява кожата й. гласът промушва тишината. право в белите дробове. викът е остър. хроничен. краката й потръпват. освирепяла, шията й обтяга въжето. примката, животът. (вали. отваряш прозореца. изпълваш устната си кухина с въздух. задържаш прохладата му, за дълго, върху небцето си. погледът ти пулсира. ръцете й, на парчета, във въздуха. слепоочието ти се пропуква. думите беззвучно изтичат. трополи безвремието. пристяга обръч около врата ти. гърдите й избуяват. краката й разтягат празното пространство. примката обгръща дъха й. напускаш историята. ходиш по въздуха. не можеш да дишаш. съзнанието ти - развинтено, мускулите - разхлабени. паветата в тази поточна, въздушна, линия заличават лицето ти. лява буза, ляво око. дясна буза, дясно око. около врата ти - примка. безжизнен, изстинал, страхът издрънчава на пода.) тя спи.
© Ваня Клечерова |