В една далечна нощ на 1982 г.
се разделих с илюзията,
че поетите са идеални хора...

Това беше раздялата ми с детството.

web | Равновесие

* * *

На Маргарита Петкова

Звънят студено чашите с портвайна
и много пепел има в пепелника...
А утрото на тази нощ безкрайна
напразно сякаш в мислите си викам.

Тук хората на шутове приличат!
Смехът им ме разкъсва на парчета.
Въпросът е болезнено логичен:
Това ли са големите поети?

Вратата с трясък няма да затворя,
а тихо, като сянка ще изляза
и няма да усетят тези хора,
че мястото ми между тях е празно...

А утрото щом бавно просветлее
и димната завеса пред очите
от яркия му блясък се разсее,
за мен случайно някой ще попита.

Тогава ще открие, че ме няма
и там, посред веселието общо
ще пита замъглената си памет
била ли съм тук някога изобщо...

И нека после дълго да разнасят
лъжата, че живея неразумно.
Не мога и не искам да понасям
пияните от слава и безумие!

© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.