Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Родната ми къща имаше огромна тераса
с изглед към улицата, а пред къщата зеленееха
няколко стари липи.
Напролет, когато липите цъфтяха,
нежният им аромат пропиваше
всичко наоколо
и упойваше душата ми...
Можех да стоя така с часове -
притихнала, омагьосана,
забравила къде се намирам...
И до ден днешен,
когато вечер се усамотя на балкона
и притворя очи,
онези липи се завръщат...
web | Равновесие
* * *
Тази нощ е единствено твоя...
На терасата, в топлата вечер
във душата нахлува покоят
с аромат на липи и на вечност
и се стеле край теб тишината
на отмерени, бавни спирали,
и е толкова близо луната -
можеш да я погалиш...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.
|