 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Тънка бяла пара се извиваше над водата,
литваше над дърветата и се разсейваше
в кристалния въздух.А самата река беше почти пресъхнала -
сякаш зла сила беше отнела душата й...
* * *
Реката остава без бряг,
а брегът - без река,
земята изпива водата й,
а душата й литва нагоре -
като тънка мъгла,
като облаче пара,
като бяла въздишка
от топлите устни на Бога...
Напразно щурците
отслужват молебен за дъжд.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.