Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
На баща ми -
заради онова незабравимо лято,
когато заедно се изкачихме
до пиринските езера.
Когато ежедневието
се опита да ме засипе
със своята незначителност,
мислено се връщам там.
И на душата ми става светло...
web | Равновесие
ОДА ЗА ПИРИН
Там слънцето се ражда от тревите,
окъпани във сребърна роса,
като сълза са чисти там реките
и въздухът ухае на смола...
Там песента се лее нашироко -
лети от хоризонт до хоризонт
и вечерта изплува звездоока
от пазвите на северния склон.
Там дишаме отблизо свободата си
и си говорим с птиците на глас...
От сините очи на езерата
ни се усмихва Бог, повярвал в нас.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.
|