Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Не я обсебвай...
Докосни я само -
и нека бавно пръстите се плъзват
по тъмните отвеси на косите й -
като кристални капчици роса
по острието тънко на тревите...
Потъвай във властта на аромата й...
Запомняй всяка мъничка извивка
на раменете, устните, бедрата
и мекото сияние на въздуха,
обгърнал тялото й - като светлина
наоколо,
когато си отива...
web | Равновесие
* * *
Отива си...
Докато я обелваш
от дрехите й - като орехова ядка
и фантастично бялата й кожа
с горчиво-сладък вкус
просветва в тъмното...
Изплъзва ти се -
къс корава глина,
отронен от ръцете на ваятеля -
небрежно разпилява по стълбището
искри от смях под тънките си токчета...
Остава само сянката й -
смесица
между цигарен дим,
очакване и лудост,
вградена между слепите стени
на твоята космическа самотност...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.
|