Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Ний повече не сме необходими на пейзажа!
Той се завърши до последното движение -
застина неподвижно!
Да си тръгваме!...
Христо Фотев
web | Равновесие
* * *
Ние рисувахме картината...
Създавахме гори и хълмове;
поляни, камъни и ручеи
пресътворявахме от нищото;
населвахме ги с пеперуди,
с гнезда на птици и с мечтания
и светлина им подарихме -
от златното око на бога.
Накрая себе си рисувахме -
във ъгъла на мирозданието,
но вече бяхме заприличали
на сенки, пръснали мечтите си.
И някак потъмня картината
в очакване да си отидем -
да станем слепи и невидими,
като пръстта между тревите...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.
|