Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Надникнах в дълбоките езера на очите ти -
видях искрите на радостта.
Докоснах дълбоките езера на очите ти -
усетих ласката на обичта.
Потънах в дълбоките езера на очите ти -
достигнах изворите на болката...
Има ли път назад?...
web | Равновесие
* * *
На вечерта в спокойствието синьо
се врязват два тревожни силуета...
Ти спираш. Ти не можеш да отминеш.
В очите ти стаена болка свети.
Защо мълчиш така?... Кажи ми нещо!
Душите ни болят от тишината...
Позна ли в мен оная малка вещица,
която ти предрече вечно лято
и вечна обич?... Бе самоизмама.
По стръмното на своя път нагоре
вървеше всеки сам. И любовта ни
и грешна, и излишна ни се стори.
Усети ли как гордостта ни тайно
превърна ореолите в окови?
Аз вярвах в невъзможната случайност,
че ще се срещнем някога отново...
Пристъпваме един до друг полека
по уличката - толкова позната...
Разчупена на хиляди парчета
от стъпките ни, рухва самотата
и бавно осъзнаваме, смутени,
че в този свят болезнено логичен
единственото наше съвършенство
е лудостта, че още се обичаме...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.
|