Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Един мъдрец попитал учениците си
защо съществува смъртта.
- За да се боим от Бога - отговорили те.
Мъдрецът се усмихнал:
- Смъртта съществува, за да ни научи,
че докато сме живи,
винаги можем да започнем отначало...
web | Равновесие
МОНОЛОГ НА СМЪРТТА
Мое момиче,
всички идват при мене.
Аз съм последната гара
на всяко пътуване.
Някои ме наричат "край",
други - "вечност",
но еднакво не ме познават
и се страхуват...
Нека мислят,
че съм алчна или жестока,
че не подбирам жертвите...
Нищо лично.
Мило дете,
аз не познавам болката
(в това отношение
с живота сме тъй различни...)
И не вярвай,
че им крада душите.
Те са части от Космоса
и понякога си отиват...
Аз съм само покой.
Останалото - мечтите,
тъгата и мъдростта -
завещах на живите...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.
|