Есента на 1998 година. Студ и кал навсякъде.
В подлеза на НДК чаках някого, който все не идваше.
Недалеч от мене един дрипав уличен музикант
свиреше на своята китара. Докосваше струните й
със затворени очи, сякаш светът около него
не съществуваше.
Приближих се и пуснах монета в паничката му.
Той спря за миг, погледна ме и рече:
"Тук не е за Вас. Върнете се на Горната земя..."

web | Равновесие

ДОЛНАТА ЗЕМЯ

На Долната земя
всичко е по-различно.
Проплаква китарата
на някакъв уличен музикант,
една жълта паричка
изгрява като луна в паничката му
и се мъча да си спомня мелодията,
но текста не знам...

На Долната земя
вместо слънце ми светят витрините.
Една мъртва принцеса ме гледа
от провиснал плакат
и се усмихва еднакво
на кучето и на циганина
и на момичето, потреперващо
от вечерния хлад.

На Долната земя
един полудял часовник
се опитва да каже,
че времето тук не върви...
През Долната земя
преминаваме някак виновно
и бързаме да се върнем
там, горе, на светлото, при...

Но идва най-после
моят добър змей - трамваят
и просветва окото му в мрака -
като близка звезда.
Аз си тръгвам оттук...
Аз си тръгвам оттук,
                                    ала зная,
че това е отсрочка...
Отсрочка - а не свобода.

© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.