Най-страшното наказание
Бог е вложил
в самия човек.

Дал му е паметта...

web | Равновесие

* * *

Да можеше човекът да забравя...

Тъй както пръските на извора
                                      не помнят,
окъпани от слънце и невинност,
че са били частици от градушки
и са беснели в гибелни порои...

И както зърното в земята
                                      няма спомен
за лятото, търкулнато в нивята,
за разлюлените коси на житото,
за блесналото острие на сърпа...

Но ние помним -
                           помним всяка рана
и всяко зло предателство по пътя,
и думите, изстрелвани от упор
                                      в душите ни,
и всяка малка смърт...

Тъй паметта ни прави несвободни...

© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.