Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Спомни си как светът под нас
полека се обръщаше наопаки...
Но ние бяхме слепи -
душите ни не вярваха в знамения
и само жабите крещяха,
че слънцето е в дъното на локвата,
а по небето плува
неговото смешно отражение...
web | Равновесие
* * *
Ако някога тръгна нанякъде
и пътят е еднопосочен,
ще легне сянката ми на прага
и няма начин да я прескочиш...
Ще откупуваш много бавно,
мъчително свободата си.
Несподеленият вкус на хляба
ще ти горчи в устата...
Много нощи празните стаи
ще те наказват с мълчание,
а сънят ти ще ме извайва
съвършена и тъй желана...
После утрото ще те блъсва -
отрезвяващо и жестоко -
в този дом, пълен с отсъствието ми
от стълбището до покрива...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.
|