БГ-ФОРУМИТЕ: ПРЕКРОЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНОТО

Веселка Дамянова

web

Процентът на интернет-потребителите в България (22% от населението на страната за 2005 г.) е относително нисък при сравнение с развитите страни. Същевременно IT-секторът е една от сферите, които се развиват динамично и активно от 1989 година насам¹. Самата поява на възможност за масово ползване на интернет от крайни клиенти е непосредствено свързана с политическите промени от 10 ноември 1989. Промени, които в настоящия текст се разглеждат основно през влиянието им върху всекидневния живот на българина. В този аспект са поставени няколко основни акцента. Преходът води до изменение в професионалните статуси, до преминаване към по-несигурен и динамичен статут на отделната личност (особено за хора, които през 1989 са на около 40-50-годишна възраст). Налице е информационен взрив, предизвикан от падането на официалната партийна цензура и навлизането на пазарен принцип в медиите. Това от своя страна води до появата на нови и разнородни медийни източници - вестници, списания, радиостанции, телевизии, в това число и интернет. Този своеобразен информационен взрив предизвиква истинско нахлуване на множество културни модели, образи и символи, както и лавинообразно информационно/събитийно натрупване на факти-новини. Относително ограничената възможност за пространствено движение се съизмерва с активно информационно възприемане на света от отделния човек. Локалната парадигма се поставя в сравнително отношение с глобалните тенденции. Всекидневното съзнание е изправено пред трудна културна дилема - да компенсира за кратко време модели на поведение и отнасяне, които да му гарантират успешност в принципно нова всекидневна ситуация. Класическите медии го поставят в позицията на “пасивен наблюдател” и интерпретативна дезориентация. Промяната в динамиката на всекидневния живот ограничава социалното обкръжение на личността до активност в рамките на силните връзки² (роднини и близки приятели) и относително формални отношения извън тях. Но този подход изолира индивида и подкопава възможността за създаване на граждански практики, т.е. коопериране между отделните социални актьори по целеви принцип, а не от гледна точка на слаба/силна свързаност. Същевременно в България публичната сфера е приравнена с политическото за редовия гражданин и това допълнително го демотивира за публични изяви в качеството му на частно лице. Пространства и механизми за такива изяви съществуват, но са обвързани с институционални стъпки и сложна пропускливост. Затова и масмедиите се възприемат по-скоро от позицията на режим „пасивна активност”, отличаващ се с доминацията на съзерцателност и естетическо преживяване на информацията. В лицето на интернет се отваря “просека” за промяна на парадигмата на всекидневното съзнание спрямо информацията и масовата култура. Освен все по-евтина и удобна форма за комуникация³, възможност за поддържане на близки и далечни социални връзки при пространствено отдалечаване (компенсиращо по-редките срещи “лице-в-лице” и телефонните контакти), интернет предоставя средства за разчупване на отношението медия-зрител. Потребителите разполагат с разнородни източници на информация в Мрежата, свързващи линкове към огромен хипертекст, но и с възможност за активно включване/участие в медийната среда.

В настоящия текст интернет се разглежда основно като медиатор, като възможност за разнородни начини на комуникация между множество хора, като предоставящ нови начини за колективна интеракция и публични активности. Тези нови възможности, осигурени от медията, гарантират пространство за публична изява на частната сфера, за среща и диалог между отделните индивиди. В рамките на България подобна възможност е особено любопитна, тъй като поставя индивидите в нетипична ситуация - общуване между непознати помежду си хора (слаби връзки), ситуирано на принципа на общи интереси и базиращо се на диалогична форма на интеракция.

БГ-форумите са представителна и удобна форма на подобен тип публична комуникация в Мрежата. Те осигуряват пространство за публична среща между частни лица, което е напълно отворено за достъп и участие. Общуването е асинхронно и разгърнато във времето, което дава възможност за общ поглед и темпорално проследяване на развитието на интеракцията. Дебатът протича под формата на отделни публикации по теми, които са обвързани в общ дискурс. Важна първична предпоставка при анализа на БГ-форумите е възприемането им като дейност, инкорпорирана във всекидневния репертоар на личността. Придържам се към концепциите на Харолд Рейнголд (2000), Мануел Кастелс (2004) и Бари Уелман (2002), които смятат, че интернет трябва да се разглежда като допълващ офлайн дейностите, като част от всекидневната активност на хората. В този план навлизането на информационните технологии като необходим елемент в професионалните среди остава по-скоро периферно. Важен е факторът, който определя личните мотиви за перманентна употреба на медията в полето от всекидневни дейности на отделния човек. Според тези автори личните характеристики на индивида предопределят ролята на медията в живота му. Те смятат, че хората, които по принцип са активни, имат склонност към пресяване и анализ на информацията, силно развито обществено чувство и склонност към разширяване на “персоналните си социални мрежи”⁴ са тези, които инкорпорират интернет във всекидневните си дейности и развиват склонност към перманентно упражняване на онлайн активности. Наблюденията и участието ми във форум-интеракции потвърждават тази първична предпоставка. В този смисъл онлайн дейностите имат усилващ ефект спрямо личните склонности и интереси, те ги допълват и подпомагат, а не създават нови такива. Очертаването на връзка между онлайн и офлайн нагласи и отношения, начинът по който рефлектират върху моделите на поведение и служат за колективно конструиране на общи смислови значения, избистрянето на културните представи и конструирането на колективна идентичност са основните посоки, които представляват обект на изострен интерес във връзка с изследването на БГ-форумите като специфичен тип публичност.

Доколко БГ-форумите могат да се нарекат “публично пространство”? Едва ли излагането на интеракцията на показ я определя като публична. По-скоро това е алтернативен тип публичност, който има свои специфични страни, предопределени от виртуалното естество на интеракцията. Първият момент, който дава основания да приема форумите за специфичен тип публичност е осигуряването на пространство за среща между частни лица, които нямат предзададено отношение помежду си при навлизането в полето на форума. Форумите играят ролята на “място”, на “зона” (Гофман 2000) за обществена интеракция, която се формира посредством серии от комуникативни ситуации. Такъв тип пространство, макар и виртуален, а не свързан с физическо присъствие, е прецедент за всекидневната практика на българина. Това, което отличава форумите от класическите медии (вестници, радио, телевизия) е непосредствената, а не предполагаема наличност на публично изложена обществена среща. Публичното като тип оформяне на обществена нагласа и реакция е налично и предметно във виртуалното пространство, предполага обозрима социална среда, възможност за обглеждане на социалните отношения. Във форумите хората влизат в директен контакт помежду си, процесите на дебат и избистряне на наратива са съвместни и изложени на показ пред публика.

Съществен аргумент срещу припознаването на форумите като публична арена е анонимността в Мрежата. В случая е избран различен поглед върху този факт. Действително онлайн интеракциите са анонимни или условно-легитимни от гледна точка на присъствие на социалния актьор. Но именно този момент се явява подпомагащ и предпоставящ улесненото навлизане на личността в сравнително нетипична и свързана със завишено вътрешно напрежение комуникативна ситуация. Липсата на физическо присъствие намалява “сценичната треска” от излизане пред публика, подпомага съвместяването на едно амбивалентно чувство по отношение на публичното, което за българина е приравнено с политическо/властово/дискредитирано. Оттук и оттеглянето на личността от тази сфера, и същевременно желанието за публична изява, за излизане от пасивната зрителска позиция и възможност за обективиране на личния хоризонт от културни символи и значения.

Самата аз се включвам активно във форуми от 2001 година, моите лични впечатления и натрупването на интервюта с форум-участници задават един специфичен синдром по отношение на анонимността във онлайн общностите. Виртуалната полу-легитимност в рамките на форумите е променлива, а не константа. Колкото по-продължително време се задържа личността във виртуалната среда, толкова по-консистентна и стабилна самоличност придобива в нея. Натрупването на виртуален опит води до прогресивно откриване на личността в рамките на форум-екипа, навлизане към отношения на обвързаност и ангажимент, получаването на статут и натрупване на личен авторитет, преливане на видовете интеракции в рамките на общността - публични, лични, лице-в-лице. Виртуалната публичност във форума предпоставя един преобърнат процес на представяне на индивида. Началната степен на пропускливост е силно занижена и не предполага лично доказване, за да се навлезе в полето на форума. Селекцията е вторична и e по посока на комуникативната ситуация, личните качества и модели на поведение, които влизат в колективно отношение, усвояването на специфичните норми на онлайн поведение. Доказването на дадена личност като успешна спрямо публичната интеракция води до стесняване на анонимността и превръщането й в значима фигура за онлайн екипа. Натрупването на авторитет и престиж от дадена личност в рамките на конкретен форум, я определя като публична фигура за форум-средата. Конструирането на виртуална самоличност е само подстъп; това което задава степените за реалност и присъствие на индивида в средата е успешното осъществяване на комуникация, поддържането на стабилни и значими модели на поведение и рационални съждения, които допълват и усилват публичната интеракция. Индивидуалното придобива стойност и значение през колективната оценка, която се извършва спонтанно в серии от комуникативни ситуации. Анонимността/деперсонализацията е качество на съвременния живот и масова култура, пряко следствие на зададени още през Модерността цивилизационни процеси на обществено отнасяне във всекидневието. Във виртуалната среда тя се оказва преодолима и то в един особен смисъл - като едновременно съчетаване на лични качества и колективни отнасяния. Колкото по-активна роля играе дадена персона за общата комуникативна ситуация, толкова по-ясна и стабилна социална роля тя придобива. Така през колективното действие персоната утвърждава собствената си самоличност. По отношение на виртуалната публичност анонимността има “хомеопатична роля”, тя улеснява първичното навлизане в интеракцията, спомага за по-свободното от гледна точка на вътрешен контрол поведение на участника и стимулира адекватното усвояване на характерните за средата модели на поведение.

Друг “хомеопатичен ефект” на виртуалната публичност, който я поставя в “съмнителен” статус спрямо класическата публичност, е широкото тематично поле. И във виртуалната среда се обсъждат теми, а не проблеми и прагматични казуси, нещо, характерно по принцип за сферата на публично отнасяне (Хабермас 1995). Но в онлайн интеракциите темите често могат да придърпат за публично обсъждане интимни наративи. Това не е прецедент от гледна точка на медиите като сцена за публично представяне и е част от структурната промяна на съвременната публичност. В интернет обаче такива отклонения могат да достигнат изключително интензивни размери. Но докато при класическите медии, именно от гледна точка на пасивната зрителска позиция на обществото, това оказва ефект на размиване на границите на публичното, то при форумите има облекчаваща функция. Нетипичната ситуация на публично изложен дебат преминава през познати и лично значими тематични сектори. Възможността за екстернализиране на интимни наративи под формата на колективен дискурс дава силно усещане за обективиране на индивидуалното, за припознаване на общи смисли не само по отношение на общозначими културни категории, но и по отношение на екзистенциални казуси. Възможността за поставяне на групово обсъждане на строго личен опит/преживявания и тенденцията те да са подобни с преживяванията на други личности в средата, да са преводими и разбираеми, повишава степента на доверие към интеракцията. В някои ситуации, според Шери Търкъл (1996), този акт може да има терапевтична роля за личността. В случая е по-значим фактът, че виртуалната публичност предоставя възможност за комплексна изява на личността - в множествените й измерения, а не само по отношение на определени сектори на социалната реалност. Приемам, че този елемент допринася за по-удобното вписване на актьора в интеракцията и туширане на усещането за нетипична социална ситуация - виртуална комуникация, която е публично изложена и предполага широк кръг от включени участници.

Друг елемент, който отличава виртуалната публичност, е именно липсата на физическо присъствие. Този елемент има позитивен ефект от гледна точка на брой включени участници. Възможността за съвместно присъствие в едно общо виртуално пространство в лицето на конкретен форум, което е независимо от географската ситуираност, спомага за съществуването на широки социални мрежи. Във форумите се образува “хетерогенна социална среда”⁵, чийто принцип на съвместно присъствие се определя от полето на общи интереси. Такъв тип коопериране по интереси доближава форумите до гражданските формации, а по отношение на българските всекидневни практики поставя отделните актьори в напълно нова ситуация. Според Мануел Кастелс (2004) общество, което има достатъчно количество изградени силни социални мрежи, не се нуждае от интернет. В случая с БГ-форумите се компенсира не липсата на силни връзки, а липсата на интеракции, основани на слабите връзки. Повишава се личната оценка по отношение на информацията - по-високо оценявана като ценност, която при онлайн комуникацията води до “информирано вземане на решения”. Повишава се нивото на доверие към широките социални мрежи, основани на общ интерес, а не на чувство за принадлежност и близост. Всъщност, следвайки Кастелс, интернет действително играе компенсаторна функция за дадени синдроми на недостиг във всекидневието. Излизането на голяма част от българите зад граница, се компенсира посредством интернет контактите. Не малко участници във форуми отбелязват, че това е “връзка с родината им”, възможност да поддържат езика си и да общуват в ситуация, която им липсва, да дебатират обществено-политически и културни теми, които ги вълнуват и са свързани с България. Така БГ-форумите се превръщат в място, което събира една дисперсно разпръсната общност по признака на национална принадлежност.

Форумите възстановяват изгубената възможност за място на публична среща. Снемат напрежението от представителността, притеснението от една дейност, която във всекидневното съзнание на българина не се възприема като престижна, а като дискредитирана (недоверие към политическия модус). Същевременно се трансформира и склонността към поддържане на силни връзки, към структурирането на актове на солидарност и подкрепа само в рамките на близко обкръжение. Тенденция, която в полето на българските модели на поведение е упражнявана още по време на социализма (принцип на връзките, взаимните услуги, приятели, роднини), а след 1989 се препотвърждава поради усилването на динамиката на живот и разместването на социалните страти по материален статус. Това води до изтегляне на индивида в рамките на най-близката група (с най-силни връзки), тъй като по отношение на нея проявява най-висока степен на доверие. Стесняването на социалната среда във всекидневието ограничава възможностите за коопериране по интереси за постигането на конкретна цел, граждански инициативи. Интернет е медиатор, който осигурява възможност за разширяване на социалните мрежи, в които е включен даден индивид. Полу-легитимността на виртуалната среда има умиротворяващ ефект. Така в БГ-форумите индивидът започва да участва в отношения, които се основават на слаби връзки (нетипично за преобладаващите офлайн подходи), които се ситуират от гледна точка на общи интереси/теми. Не близостта (социалната и емоционална свързаност), а наличието на общи интереси и сходни ценности става причина за форум-интеракцията. Сам по себе си този феномен е нетипичен за всекидневните активности на българина, поставя го в неординерна социална ситуация. Към комуникацията във форума се подхожда инструментално, а не емоционално. Емоционалните инвестиции се появяват на по-късен етап, при закрепването на интеракцията като рутинна/регулярна за индивида. Мейлът и ICQ са комуникативни техники, свързани с поддържането на близки отношения (силни връзки), особено в ситуацията на пространствена отдалеченост. За личността и социалните й контакти те изпълняват роля, подобна на телефона. Играят компенсаторен ефект спрямо разстоянията между близки хора (приятели, роднини) и заместват промяната в интензитета на лице-в-лице комуникациите (вж. Чен, Боасе, Уелман 2002: 108). Форумите, за разлика от електронната поща и ICQ, се основават на групова интеракция между изначално непознати помежду си хора. Открити са за чужди погледи, имат публично изложена форма на социален контакт, която пост фактум се превръща в културен артефакт/текст. Утвърждават ефективността на социалното взаимодействие, основано на слаби връзки, т.е. способстват за разрояването на социалните мрежи. Това допринася за разширяването на полето от налично общо знание. Според Уелман и Гулиа в обичайното офлайн обкръжение хората разполагат с подобна информация по дадена тема или сектор от реалността. При онлайн публичните интеракции средата е многообразна, произлиза от различни професионални сфери, разнородни типове образование, интереси и т.н., и съответно шансът да се допълни търсената информация/знание е много по-голям. Това е допълнителен стимул за нарастване на социалните кръгове във форума и води до своеобразна “експанзия на обществените мрежи” (Уелман, Гулия 2002: 184). Този феномен предполага наличието на множествени гледни точки по един и същ проблем, дискутиран в даден форум. Излагането на различни хипотези и избистрянето им в отношение, води до намирането на общ комуникативен код, следователно до обективирането на съвместния културен фон. В ситуация на лична криза и културна дезориентация, която за българското общество се дължи на промяната на динамиката на всекидневния живот, подмяната на успешните модели на поведение и трансформацията на ценностния наратив, изнамирането на общи културни смисли играе ролята на “психологически мораториум” (Ериксън 1996).

Форумите са причастни на публичното именно като процес на открита комуникация на частните хора. Като среда, в която се извършва рационален дебат, която формира общностна нагласа и представя движенията на колективното мислене. Форумите са среда, в която гражданите могат да дискутират частни и дори интимни теми публично. Те са място на репрезентация на частната сфера като общностен феномен, като социална интеракция, а не като интровертен интимен Аз. Вместо лансиране на индивидуалността и релативизма, се осъществява реабилитация на допирните точки, подобието, споделимостта на опита. Индивидуалното се трансформира в комуникативен-Аз, в релация на отнасяне, причастност и стремеж към универсалност. Фактът, че интимните индивидуални преживявания се оказват разбираеми, а често и доста сходни с тези на останалите, карат личността да се чувства социален, а не интимен Аз. Отнасянето към властта и изискването за легитимиращи процедури на нейните действия е само възможна проява на общественото във форума, но не и единственото му съдържание или цел. Значима е интенцията на общността да присъства свързано, да се реализира импулсът за дебат по тема, значима за широк кръг от хора. Да се открият съмишленици, които потвърждават, че казусът, който ги вълнува не е затворен в рамките на вътрешното субективно Аз, а е значим и за реалността на другите Аз-ове. По този начин определени вътрешни за индивида идеи, мисли, концепции, представи получават легитимност чрез Другостта, чрез социалното действие, чрез един споделен “жизнен свят”. Диалогът в общност придава достоверност и значимост на темата, извежда я от границите на интимното и частното и я превръща в общосподелена ценност. Личността се чувства вписана в социална общност, част от цяло, което формира хомогенна културна среда.

В дискусиите на форумите се подлагат на оспорвано обсъждане най-разнородни понятия и събития. Понякога те са свързани с клишета, част са от репертоара на традиционните представи. В други случаи са актове на съизмерване на познати и непознати/чужди културни феномени, проблеми, парадигми. Но независимо какво третират, позициите се представят не като статични, а като подлежащи на доуточняване, обсъждане, развитие. Формите на реалност, с които оперира всекидневното съзнание, подлежат на реконструкция и обговаряне. В понятията на Бъргър и Лукман (1996), извеждането на плурализма като основен принцип, на който се основава виртуалната интеракция, е условие за подлагането на съмнение на “приеманата на доверие реалност на традиционното статукво”. Във форумите посредством диалога/социалния процес се “обективират” различни сектори от реалността, които могат да бъдат приети за “дефиниции за реалност” с различна степен на важност. В БГ-форумите се осигурява среда за разгръщане на мета-наратив. За излизането от всекидневна ситуация и поставянето на проблематика, която не е свързана с тривиалните проблеми на всекидневния живот, но индиректно се отнася до полемики и тенденции, които рефлектират върху всекидневните позиции и отношения (вкл. и политиката). Теми, които във всекидневния ритъм на отнасяне не предразполагат към обстойно обговаряне и възможност за критично множествено осмисляне, във форумите могат да бъдат изложени и пространно дискутирани. И то от хора, които са в един и същ социално-политически контекст, но в различни професионални, материални или социални позиции. Така възможността за мета-наратив се допълва от разширяване на хоризонта от възможни рационални перспективи и хипотези, базирани на различни типове личен опит.

Анализът (както и изследването, на което е базиран) е основан на умерената хипотеза, че БГ-форумите са естествена амалгама от традиционни и иновативни социални практики в полето на всекидневна дейност. Интеракциите във виртуалната среда не са екстремно-нови или трансгресивни, а по-скоро технологично опосредени, прагматично ускорени и удобно ситуирани от спецификите на интернет като специфичен медиатор. Във форумите се тушира напрежението от представително публично действие на частния гражданин посредством анонимното или полу-легитимно участие. Форумите се явяват ново поле за обществена среща - нефизическата виртуална среда. Те отварят нов процеп за изливане и изява на акумулирани, изтласкани или потиснати общностни интенции. В някои свои аспекти тези виртуални практики се превръщат в нови и нетипични за традиционното българско всекидневие граждански инициативи. В част от случаите подобни граждански активности остават само в рамките на виртуалната агора, но в други преливат извън нея и виртуалната среда е само посредник, средство за по-ефективна и бърза организация. Публичната сфера в българските уеб-форуми разкрива в снет образ обществените процеси, които поражда културната промяна през последните години в България. Тя отразява себеидентификацията на участниците, както и само-поместването им в света. Отчитам факта, че IT-личностите във форумите са една малка част от българите, но те могат да служат като представителна извадка. Тяхното мнение отразява резонансно обществените нагласи. Задава ценностните парадигми, които са актуални и действащи. Същевременно архивното запазване на темите, съхраняването им в база данни, позволява проследяването на тази форма на дискурс в процес, те притежават своя историчност. А това задава и разказ за развитието на менталните нагласи във времето, социалните промени, акцентите на частен интерес и водещите ценностни наративи.

Форум-практиките се разглеждат в статуса им на всекидневна дейност. Използвани са механизмите на делнично типизирано процедиране в условната среда на виртуална публичност. Тази процедура автоматично измества понятието за “публично” от класическия му смисъл към една негова структурна мултипликация, поставя го в по-нисък статус. Но този перформативен акт ми се струва легитимен спрямо общата тенденция на структурно прекрояване на публичното посредством масмедиите. БГ-форумите се ситуират като локално по характер публично пространство в глобалната световна мрежа и се подкрепят и поддържат именно като такова. Тази специфична локалност се структурира по определени оси - регионална (отделни градове, най-често противопоставяни на столицата), национална (утвърждаване на българското и патриотичното), по посока на принадлежност (емигранти и останали в България), интензивно търсене на колективна идентичност (ценностно ориентирани дебати), формулиране на глобални измерения (но през ситуирането на националното).

БГ-форумите се заявяват като локални публични пространства, “от българи и за българи”. Тази тенденция се репрезентира през конкретни форум-инициативи, типични тематични дискурси и затвърдени социални интеракции/модели. Саморефлексията на перманентните участници, изложена във форум-дискусиите инсценира легитимните страни на колективна идентификация и съвместното “проиграване” на граждански отнасяния. БГ-форумите не създават автоматично нови социални формации или културни отношения, но предоставят принципно ново поле (пространство) за публична среща на частни лица. Нетипичното отнасяне между първоначално непознати помежду си хора, които попадат в обща комуникативна ситуация с цел общ дебат по тема, постепенно се превръща в рутинно занимание. Не всички, които “дегустират” този тип комуникация в интернет продължават да я практикуват, но тези, които остават като перманентни участници, инкорпорират дейността във всекидневните си практики. Тази група хора започва да натрупва специфичен тип опитност, която влияе на менталната им нагласа в две принципно нови посоки. От една страна, следвайки твърдението на Уелман (1996; 2002), че нет-ветераните (вж. също Уелман, Гулиа 2002: 177) придобиват универсален тип поведение, характерно за Мрежата и независимо от културната им принадлежност, този феномен може да се отчете и за участниците в БГ-форумите. Това се изразява в усвояването на специфичен тип нетикет, модели на поведение и проиграване на множествени роли в рамките на един и същ екип. Колкото по-стабилна самоличност придобива даден участник в онлайн-средата, толкова по-голяма свобода за експерименти с различни аспекти на личността си има в рамките на онлайн групата. Придобива чувство за силна адаптивност и лесно превключване в различни типове функционални роли спрямо разнородни комуникативни ситуации. Има ясна представа за различните типове онлайн интеракции и подхожда все по-инструментално към интернет средата. С времето активността на нет-ветерана става интензивна, но силно избирателна по отношение на онлайн практиките. Този аспект на личностна промяна може да се приеме за причастен към глобалните универсални тенденции, които предоставя Мрежата. Другият специфичен аспект на промяна е локален по характер. Задържането на дадена личност като продължително и перманентно практикуваща форум-активност, я поставя във все по-ясен локален културен контекст. Усвояването на дискурсивните практики спомага за екстериоризиране на субективните визии и конструиране на групови представи. В БГ-форумите това се изразява с интензивно проблематизиране на културната идентичност, силно влечение към самоопределяне по национален признак и формулиране на специфични обществени феномени. Парцелирането на гледните точки и модели на поведение от офлайн практиките, което е провокирано от политическата и социална промяна в България, се преодолява при онлайн интеракциите. Проблемните понятия, неясните норми и ценности, различните тактики на поведение и множество информационни единици, се подлагат на колективно обсъждане. Под формата на рационален дискурс се избистрят и обективират проблемните полета от всекидневието. Наличието на множествени гледни точки и избистрянето на понятия в хомогенен културен контекст намалява усещането за несигурност и културна дезориентация в отделната личност. Подлагането на обсъждане на тривиални феномени от всекидневието са предпоставка за социо-културна промяна (Бъргър, Лукман 1996) или най-малкото допринася за намаляването на емоционалната тревожност, породена от разместването на динамиката на ежедневни дейности и преструктурирането на социалните страти в българското общество. Създаването на различни степени на активност, солидарност и взаимопомощ във форумите, между хора, които са свързани не посредством близост/силни връзки, а са обединени от полета на общ интерес, превръща форум-практиките във форма на гражданска активност. В ситуацията на ценностна криза в България и засилен стремеж към мимикрия на пост-социалистическото в гражданско общество се получава разпад между институционални/икономически тенденции и всекидневни практики. Усещането за ускорена адаптация към граждански статут се съчетава с негативна нагласа спрямо политическото (приравнявано с публичното). Във виртуалната среда се осигурява възможност за спонтанно и безпроблемно експериментиране с ролята, статута и механизмите на гражданското. Независимо дали този тип отнасяне остава в границите на рационалния дебат по тема или предизвиква социален ефект и извън виртуалната среда, БГ-форумите се явяват своеобразна “школа за гражданска активност”. Упражняването на подобни интеракции във виртуалната среда като всекидневна практика носи както лично удовлетворяване на интенциите за публична изява, така и колективна полза - избистряне на обществено значимите норми, символи, представи, ценности посредством рационален публичен дискурс. Безтелесната среда на форума генерира материални символи, общи смислови полета на всекидневен “жизнен свят”. Активната процесуалност променя подмолно менталните нагласи на участниците и постепенно вклинява публичните практики в репертоара от делнични стратегии на личността.

В локално преживяваното публично пространство на българските форуми се извършва една ускорена форма на адаптация на културната парадигма. Те ситуират прехода от индивидуално-изолирано към включено гражданско съзнание. Колкото по-продължително време даден човек упражнява тази диалогична форма на публична активност, толкова по-удобно се чувства при включването си в социални формации по функционален/целеви признак. Може да участва в разнородни и самостойни онлайн социални мрежи с различни степени на чувство за ангажимент и причастност към конкретна онлайн общност. В случая с БГ-форумите това е категорично определяща се като българска обществена среда, която пречупва отделните теми и парадигми през български културен контекст със силен уклон към национално определяне. Този синдром може да се отчете както от целенасочено проведената езикова реформа в много от БГ-форумите - задължително писане и публикуване на кирилица, и то под мотото, че това са “български форуми за българите” - така и от специфичните тематични полета, които задължително се пречупват през български културен контекст. Разрояването на културните наративи и модели спрямо световни универсални тенденции, предизвикано от класическите медии, се компенсира чрез стремеж за локално ситуиране във виртуалната среда, за формулиране на специфично българското и поставянето му в ясно отношение спрямо световните тенденции.

През първите години на развитие на БГ-форумите може да се отличи като типична негативната нагласа - критичен поглед към българската реалност, ситуация, ментална нагласа, изострена склонност към самокритика и отрицание, както и негативно отношение към политическото, силна сензитивност към институционалните намеси и контрол, както и експерименти с формите на социална саморегулация на общността. Постепенно започва да се отчита промяна в културната парадигма и нагласите на отделните участници, включени във форум-интеракциите. Нарастването на броя БГ-форуми в Мрежата не води до многообразие и разрояване, а напротив, демонстрира стремеж към извеждане на универсални правила и принципи, които да ги утвърждават като български. Постепенното формулиране и обявяване на доста подобни в същността си “правила за поведение” в БГ-форумите, приемането на кирилицата като задължителна писменост, целенасоченото усилие за подобряване интерфейса и качеството на порталите, свидетелстват за стремеж към придобиване на статут и значимост на тази форма на онлайн интеракция и то именно като публична и представителна. До голяма степен се отчита и туширане на реакцията на форум-екипите спрямо институционалните намеси (от страна на администратори, модератори, държава - във вид на законови разпоредби). Степените на самоконтрол и саморегулация във форум-средата поставят по-високо и ясно изискване към представителност и отговорно отношение към публичната форма на отнасяне. Форумите се сравняват с други форми на интернет-активност, което от своя страна свидетелства за нарастваща яснота по отношение на различните видове онлайн интеракции и характерното им естество. Появата на опити за самоопределяне по национална принадлежност е силен признак за реабилитиране на политическата сфера (вж. Андерсън 1998). Критичната дистанция към “политическото” не е отпаднала, но вече не протича под формата на “отхвърляне” или “оплакване”, а се конструира перспективно - с разширяване на хоризонта на симптоми и възможни хипотези, с търсенето на хипотетични решения или визии за бъдещето. Наличието на разнородни форуми в интернет, с богата сфера от теми и полета за дебат, прави възможно съществуването на “субкултурни публични сфери”. Тези сфери нямат за цел да образуват хомогенно единствено поле на публичност, насочена към еднолинеен диалог с властта. Те са терени за упражняването на гражданско съзнание, формиране на обществено мнение посредством критичен размисъл и инициативи на гражданска солидарност. Мотивът, който ги свързва, е възникването на единен в същността си общностен процес на публично отнасяне, формирането на рефлексия на обществото към самото себе си. Натрупването на форум-опитност води до лесни преходи в статута - колкото по-опитен е даден участник и е пребивавал по-продължително време в дадена форум-общност, толкова по-лесно пренася отношенията си с останалите актьори от екипа извън виртуалната среда на форума. Това става както под формата на задкулисни лични интеракции, така и в ситуации на форум-среща лице в лице. Все по-често могат да се видят публично изложени галерии със снимки от такива форум-срещи, което от своя страна свидетелства за по-занижено напрежение от излизане на личността пред публика. Перманентното и продължително във времето упражняване на виртуални форми на солидарност, съпричастност и толерантност, могат лесно да бъдат трансферирани и в други сектори на всекидневна дейност. В БГ-форумите се генерират емоционално/символни интерпретации на национална идентичност като източник на лично самочувствие и гражданска увереност. Усещането за криза и социална парцелираност се оказва изтласкано именно чрез техниките на рационален дискурс, публична активност и гражданска солидарност, упражнявани при форум-практиките, които в определени ситуации безпроблемно преминават в офлайн интеракции и инициативи.

Всяка група от постоянни форум-участници образува онлайн колектив (“екип” - вж. Гофман 2000) в конкретната публична сцена на форума, през който се изявява. В рамките на това онлайн квази-общество участниците придобиват статус спрямо групата, както и развиват репликите си по дадена тема именно като свързани с общото, а не като възможност за индивидуална изява. Те проиграват граждански тип комуникация във виртуалната среда. Активизирането на гражданското съзнание, получило стимул чрез различни форми на упражняване на възможностите си за волева намеса в потока на случващото се (дори и в рамките на една виртуална дискусия), придобиването на публично самочувствие и респект спрямо легитимиращите обществени практики дава увереност на общественото в самото себе си. В рамките на форума се случва именно това, разбирането за публична сфера, в която частното лице влиза в комуникативна ситуация с други частни лица, с които могат да извършват съвместна дейност. Идеята за лично самочувствие и престиж се свързва с колективното й легитимиране и признание. Изявата на персоналното става през съвместно/колективно действие, в което индивидуално и колективно са допълващи се, а не противопоставени понятия. А перманентното участие във форум-дискурс и отношение довежда до включване на тази дейност във всекидневния репертоар и постепенно рутинизиране на тази гледна точка като “естествена”. Това на свой ред предизвиква трансформация на перспективата - завръщане на частното (персонално и колективно) към критично публично отнасяне, реабилитация на политическото като едно от измеренията на публичната сфера и промяна на самата структура на публичността. Виртуалната публичност съдържа потенциала на едно реално “отворено общество” или най-малко влияе за промяна на парадигмата по отношение на гражданското във всекидневното съзнание. Упражняването на виртуалните персони в публични изяви, независимо дали са изнесени извън виртуалното поле или затворени в неговите рамки, премоделира представите на индивида за “жизнен свят”. А включването на тази дейност като равнопоставена на останалите делнични активности променя неусетно стереотипите, социалните клишета и модели на поведение на личността. Едва ли може да се отговори еднозначно дали форум-интеракциите пораждат граждански ефект в българското общество или не (степени на пренос между онлайн и офлайн активности). А и подобна идеологическа оценка би ограничила феномена в една-единствена посока, докато потенциалните ефекти на форум-комуникацията са твърде разнородни и смислово разнообразни. Самите интернет-форуми предоставят удобно поле за манипулиране на общественото мнение, за извеждане на реакционни парадигми на публичната сцена, възможност за игра и фалшифициране на личностно представяне и много други. В случая обаче стремежът е по-скоро позитивен и си поставя за цел да покаже различните измерения на обществени процеси, които се разгръщат във виртуалното поле и служат като компенсаторен механизъм на реалността. БГ-форумите допълват и облекчават процесите, с които се сблъсква всекидневното съзнание в ситуацията на културна промяна. Макар че се явяват особена форма на квази-публичност, те създават условия за наличие на публична сфера, предоставят пространство за съвместна изява на обществена активност във вид на рационален дискурс и спомагат за реабилитиране статута на политическото.

Специални благодарности към: Ивайло Дичев, Орлин Спасов и Даниела Колева.

БЕЛЕЖКИ

1. Макар че опитите за изграждане на мрежи, BBS-системи и международна свързаност стартират преди 1989 г., излизането им във вид на пазарна дейност, обслужваща крайни клиенти, и разрастването/развитието на БГ-мрежата започват след 1989 г. [обратно]

2. Бари Уелман и Милена Гулиа разделят социалните контакти на личността в съвременното общество на “силни” и “слаби” връзки. Под “силни връзки” се разбира интензивното и близко обкръжение на човек - роднини и приятели, докато “слаби” са всички останали контакти - колеги, познати, ситуативни интеракции и т.н. Виж Уелман, Гулиа (2002). [обратно]

3. Първоначално в България интернет се ползва по dial-up линии с много ниска скорост и високи цени, формирани най-често в долари. През последните години конкурентната и динамична среда на IT-пазара води до повишаване на качеството (скорост, стабилност на връзката, трафик) и видовете интернет-услуги, както и до прогресивно занижаване на цената им. [обратно]

4. “Персонални общности”: “индивидуални социални мрежи от неформални персонални връзки, които се нареждат в скала от няколко интимни (силни връзки) до стотици слаби връзки (познати)” (Уелман, Гулиа 2002: 187). [обратно]

5. Социалните характеристики - пол, образование, материален статус, професия и т.н. не играят роля при включването на индивидите в онлайн интеракция. Виж Уелман, Гулиа (2002). [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Андерсън 1998: Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности. София: Критика и хуманизъм, 1998.

Бъргър, Лукман 1996: Бъргър, П., Лукман, Т. Социално конструиране на реалността. София: Критика и хуманизъм, 1996.

Гофман 2000: Гофман, Ъ. Представянето на Аз-а във всекидневието. София: Петър Берон, 2000.

Ериксън 1996: Ериксън, Е. Идентичност: младост и криза. София: Наука и изкуство, 1996.

Кастелс 2004: Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. София: ЛИК, 2004.

Куан-Хаас, Уелман 2002: Quan-Haase, A., Wellman, B. Capitalizing on the Net: Social Contact, Civic Engagement, and Sense of Community. // The Internet in Everyday Life. Wellman, B. Haythornthaite, C. (ed.). Cornwall: Blackwell Publishing Ltd. Bodmin, 2002, р. 291-324.

Рейнголд 2000: Rheingold, H.The Virtual Community. Cambridge Massachusetts-London, England: The MIT Press, 2000.

Търкъл 1996: Turkle, S. Parallel Lives: Working on Identity in Virtual Space. // Constructing the self in a Mediated World. Srodin, D., Lindlof, T. (ed.). London: Sage Publications, 1996, р. 156-175.

Уелман, Гулиа 2002: Wellman, B., Gulia, M. Virtual Communities as communities. // The Internet in Everyday Life. Wellman, B., Haythornthaite, C. (ed.). Cornwall: Blackwell Publishing Ltd. Bodmin, 2002, р. 167-194.

Хабермас 1995: Хабермас, Юрген. Структурни изменения на публичността. София: УИ “Св. Кл. Охридски”, 1995.

Чен, Боасе, Уелман 2002: Chen, W., Boase, J., Wellman, B. The Global Villagers: Comparing Internet Users and Uses Around the World. // The Internet in Everyday Life. Wellman, B., Haythornthaite, C. (ed.). Cornwall: Blackwell Publishing Ltd. Bodmin, 2002, р. 74-113.

© Веселка Дамянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2006, № 4 (77)