ХОРСТ ВОЛДЕМАР ДЖАНСЪН (1913-1982)

Тодор Т. Петев

web

Октомврийската революция принуждава на тригодишна възраст Джансън и неговото семейство да избягат от родния му Санкт Петербург в Хамбург, където години по-късно той става студент на Ервин Панофски в университета. През 1933 г. Панофски загубва работата си заради националсоциалистите и заминава в САЩ. Скоро след това Джансън последва заедно с няколко други свои верни състуденти научния ръководител в Съединените щати, където защитава докторска титла в Харвард през 1942 г. с труд върху скулптурата на Микелоцо ди Бартоломео (непубликувана).

Ервин Панофски (в средата) с двама от своите ученици, последвали го в САЩ, Хорст Волдемар Джансън и Уилям Хекшер

Преподава история на изкуството на различни места, докато накрая заема поста на преподавател и куратор на сбирката в Университета "Вашингтон", Сейнт Луис, в чийто факултет по изкуствознание работят Фредерик Харт и други видни американски историци на изкуството от онова време. Благодарение на неговата прозорливост и чрез личните му контакти университетският музей се сдобива със забележителна сбирка от водещи фигури в модернизма, много от които немски емигранти.

Джансън дава своя принос във всеобщата мобилизация, като преподава руски и физика на американски войници. През 1949 г. благодарение на солидната му научна репутация, широкото му разбиране на образователната система и изключителните му умения като ръководител и администратор става декан на Факултета по изящни изкуства към Нюйоркския университет. Повече от две десетилетия той изгражда един от най-силните факултети за обучение на изкуствоведи в страната.

Джансън публикува много изследвания по история на изкуството и организира няколко изложби. За интереса му към съвременното изкуство свидетелстват не само амбициозните му придобивки за Музея на изкуствата към Университета "Вашингтон", но и поредица от студии и отзиви за изложби на Макс Бекман, Георг Грос, Филип Гъстън, Паул Клее и Пабло Пикасо.

Най-известна е книгата му "История на изкуството" (History of Art, 1962), все още едно от най-популярните въвеждащи университетски помагала в тази дисциплина. Текстът претърпява шест ревизирани издания и е преведен на петнадесет езика, включително български (2005-2007), сръбски (1969 и 1975) и руски (2002). В оригиналното си предисловие към учебника Джансън отбелязва, че "в историята на изкуството няма "прости факти". Верен на неговото мото, синът му Антъни осъвременява всяко ново издание, преразглежда идеи и включва нови произведения на изкуството, за да бъдат отразени променящите се схващания за изкуството и новите изследователски интерпретации. С годините нарастват и критиките, които постaвят под въпрос актуалността на подхода, разгърнат в този масивeн енциклопедичeн труд. Първите издания на Джансън не включват жени художници. Тенденциите в изкуството след 1960-те се разглежда доста накъсано. Кои са ръководните принципи, по които се осмислят художествени форми като фотографията или новите медии? Въобще възможно ли е линеарното универсализирано разглеждане на несъизмерими художествени традиции от пещерите до наше време? Съвместима ли е системата, която разглежда изкуствата като логическа поредица от творчески гении и шедьоври, с подходите, които разглеждат художествените форми и идеи в техния социален и политически контекст? Възможно ли е съжителството на една така представена история с новите парадигми, изследващи една сложна и не-линеарна визуална култура?¹ През 2007 излезе седмото ревизирано издание, в което името Джансън за пръв път не е сред авторите, а вече като фирмена марка е част от заглавието. Въпреки че е преосмислено с оглед на тези и други критични въпроси, по замисъл новото издание ще остане рожба на своето време - шейсетте години на двадесети век. Независимо от недостатъците на това въведение в историята на изкуството и полемиките с идеите, заложени в подхода на Джансън, повечето от преподавателите признават, че книгата му е един от най-блестящите и богати източници на информация за изкуството, писани някога.

БЕЛЕЖКИ

1. За полемики по тази тематика в българското културно пространство виж теоретичния брой на списание "Проблеми на изкуството" (2005, бр. 1), а също и студиите на Ангел В. Ангелов (2005; 2008). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Wendland 1999: Wendland, Ulrike. Biographisches Handbuch deutschsprachiger Kunsthistoriker im Exil: Leben und Werk der unter dem Nationalsozialismus verfolgten und vertriebenen Wissenschaftler. München, 1999, Bd. 1, S. 332-8.

Art 1981: Art, the ape of nature: studies in honor of H. W. Janson. Moshe Barasch and Lucy Freeman Sandler, eds. New York, 1981 [with compete bibliography of Janson to that point: pp. 805-812].

Janson 1998: Janson, A. H. W. Janson. // Encyclopedia of Aesthetics. Vol. 2. Oxford, 1998, pp. 862-63.

Eckmann 2002: Eckmann, Sabine. H. W. Janson and the legacy of modern art at Washington University in St. Louis. St. Louis [Mo.], 2002.

Ангелов 2005: Ангелов, Ангел В. Следистории на изкуството: един коментар. // Електронно списание LiterNet, 2005, № 4 (65) <https://liternet.bg/publish11/avangelov/sledistorii.htm> (09.01.2009).

Ангелов 2005: Ангелов, Ангел В. Историчност на визуалния образ (Автореферат). // Електронно списание LiterNet, 12.04.2008, № 4 (101) <https://liternet.bg/publish11/avangelov/istorichnost.htm> (09.01.2009).

Davies, Denny, Hofrichter, Jacobs, Roberts, Simon 2007: Davies, Penelope J. E., Denny, Walter B., Hofrichter, Frima Fox, Jacobs, Joseph F., Roberts, Ann M., Simon, David L. Janson's History of Art: Western Tradition, 7th edition. Upper Saddle River. N.J.: Pearson Prentice Hall, 2007.

БИБЛИОГРАФИЯ НА ХОРСТ ВОЛДЕМАР ДЖАНСЪН
(съвместно с Антъни Джансън. История на изкуството. Превод от шестото английско издание. Том 1-4. София, 2005-2007)

Apes and ape lore in the Middle Ages and the Renaissance. (Studies of the Warburg Institute, v. 20.) London, 1952.

The sculpture of Donatello. 2 vols. Princeton, 1957.

Editor of Erwin Panofsky’s, Tomb Sculpture. New York, 1964.

Donatelo and the Antique. // Donatello e il suo tempo. Atti dell’VIII° Convegno Internazionalle di Studi del rinascimento. Firenze, 1968, pp. 77-98.

History of Art. New York, 1962 [7-о изд. 2006; преведена на 14 езика].

Postures of prayer - A problem of late medieval etiquette. Jahrbuch der Hamburger Kunstsammlungen, Bd. 17 (1972), S. 13-22.

Chance Images. // Dictionary of the History of Ideas: Studies of Selected Pivotal Ideas. Ed. Ph. Weiner. Vol. 1. New York, 1973, pp. 340-353.

Sixteen studies by H. W. Janson. A collection of essays published in periodicals between 1937 and 1970. New York, 1974.

The putto with the Death's head; Titian's Laocoon caricature and the Vesalian-Galenist controversy; The "image made by chance" in Renaissance thought; Fuseli's Nightmare; Nanni di Banco's Assumption of the Virgin on the Porta della Mandorla; Giovanni Chellini's Libro and Donatello; The image of man in Renaissance art: from Donatello to Michelangelo; Originality as a ground for judgment of excellence; The equestrian monument from Cangrande della Scala to Peter the Great; Observations on nudity in neoclassical art; Ground plan and elevation in Masaccio's Trinity fresco; Rodin and Carrier-Belleuse: the Vase des titans; Donatello and the antique; The right arm of Michelangelo's Moses; The meaning of Giganti; Criteria of periodization in the history of European art.

© Тодор Т. Петев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.01.2009, № 1 (110)

Този биографичен очерк е подготвен за сборника със студии: Класическата античност и изобразителното изкуството на Ренесанса, който предстои да бъде публикуван от издателството на Нов български университет. Благодарен съм за разрешението да публикувам текста преди изданието на сборника.