|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА МАГИСТЪРСКАТА ПРОГРАМА "ОБРАЗОВАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ" Теодора Станкова Спомням си Методиката на Ст. Кабасанов, изказваща несъгласие с остарялата постановка, че учителят, който владее научно предмета си, обича специалността и професията си, и без помощта на методика ще може да преподава предмета. В студентските си години подхождах със съмнение към думите на методика. До известна степен академичните знания ми се струваха достатъчни за пълноценно преподаване в утрешния ден. Но опитът показа друго. Още в първите години на учителстване осъзнах нуждата от знания за вариантни подходи при преподаване на учебното съдържание. Винаги съм се питала кое би мотивирало днес, в годините на интензивно чуждоезиково обучение, интереса на учениците към родното слово; как да се избегне скуката в уроците по български език и литература, за да не се превърнат те в часове на мъчение; как "учителят да не допусне да се превърне в занаятчия, а да се запази като творец" (Хаджов); какъв да е подходът му към учениците – на упорито налагащ знанията си педагог или на учител, който напътства, съветва, организира... Все въпроси, на които не можех своевременно и адекватно да си отговоря сама. Това са причините, предопределили избора ми за кандидатстване в магистърската програма "Образованието по български език и литература в средното училище" на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Мотивът бе потребност, желание, необходимост или по-скоро всичко заедно. Споменът ме връща към деня на събеседването, което имаше ролята на конкурс за подбор на кандидатите. Помня добре изпитната комисия. До момента познавах проф. д.п.н. Мария Герджикова, доц. д-р Адриана Дамянова и гл. ас. д-р Татяна Ангелова само като имена, които свързвах с книги, учебници, учебни помагала, публикации в сп. "Български език и литература". Въпросите от събеседването бяха интересни с оглед актуалността на проблематиката: интерактивният метод на преподаване, необходим ли е конкурсен изпит по български език и литература след 7. клас и какъв е подходящият негов формат, разграничават ли се понятията образование и обучение, съвременните интернет технологии в обучението по български език и литература. Обратно на очакванията ми, нямах усещането за изпит, а по-скоро за разговор между съмишленици, попаднали в общо пространство на интереси. Магистърската програма ми помогна да разсея съмнения, да установя истини, да открия иновации, както и да намеря себе си. Наясно бях с необходимостта от разчупване на стереотипи, концептуални рамки и модели за обучение и с необходимостта от тяхното осъвременяване. Но ние, учителите филолози, се нуждаем от знания, за да можем да вземем най-добрите методически решения за постигане на образователните цели. Открих и изясних за себе си образователния потенциал на засилената интерактивност и конструктивизма. Подготовката на магистърска теза на тема "Контент-анализ на вариантните учебници по български език за 9. клас с оглед на понятията текст, абзац и микротекст" и нейната защита бе финално предизвикателство, с което се справих с помощта на научния си ръководител гл. ас. д-р Татяна Ангелова. До момента не беше работено по подобна тема. Контент-анализи на учебници по българскики език бяха правени, но без да се акцентира върху определени лингвистични понятия. Провокативно-интересен звучеше въпросът, който ми зададе председателят на изпитната комисия доц. Милена Васева: "Кое е вариантното във вариантните учебници?". Не си спомням точно какво отговорих, но и сега често в съзнанието ми гравитира този въпрос, на който се опитвам да дам възможно най-адекватния отговор. Щастлива съм от факта, че, макар и за кратка част от живота си, се докоснах до високия професионализъм на преподавателите от Катедрата по методика на обучението по български език и литература. Благодаря им сърдечно за усърдието, творческия заряд и заразителния ентусиазъм при отдаване на знания и опит за преподаване на родния език и на литература. В този контекст нека си спомним съвета на Каравелов: "Колкото един народ е по-образован, толкова той е по-щастлив".
© Теодора Станкова Други публикации: |