Стефан Николов Стамболов е роден на 31.01.1854 г. в Търново. Учи в родния си град - до 1866 и през 1868-69 при Т. Шишков. Стипендиант в Одеската духовна семинария (1870-72), откъдето е изключен заради връзки с руски революционери. Учителства и участва в дейността на революционни комитети (Търново, Букурещ). На събрание на БРЦК е избран за апостол на Старозагорския край. Един от ръководителите на Старозагорското въстание (1875), след неуспеха му става един от създателите на Гюргевския централен комитет и негов председател. Избран за главен апостол на I революционен Търновски окръг. След разгрома на Априлското въстание отново емигрира във Влашко. Един от редакторите на в. "Нова България" (1876-77), секретар на военния пратеник на Славянския комитет по време на Руско-турската война (1877-78). След Освобождението - адвокат, народен представител (1880), подпредседател и председател на Народното събрание. Участва в Съединението, застава начело на контрапреврата (1886), един от регентите на България. През 1887 свиква ВНС за избиране на Фердинанд I за български княз. Министър-председател на България (1887-1894), известен с безкомпромисна защита на националните интереси, с твърда ръка и с държавостроителни дела. През 1894 г. Фердинанд предизвиква оставката на правителството му, а година по-късно Стамболов бива пребит и убит (06.07.1895). Автор на стихотворения, някои от тях популярни като народни песни. Съавтор на стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" (1875), автор на излязлата отново в Букурещ през 1877 г. стихосбирка "Песни и стихотворения".

ПОЕЗИЯ

Стихове
из "Нова песнопойка" (Л. Каравелов, 1878)
  Пиеница
  Чорбаджийско поучение
  Нямането
  Бащин съвет
  Годината 1876

© Електронно издателство
LiterNet, 2006