ФОРМИРАНЕ НА КРИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ - ЕДИН ПОЛЕЗЕН И НЕОБХОДИМ ОПИТ

Росица Кючукова

web

Резултатите от работата по проекта "Критическо мислене чрез четене и писане" са актуални и значими за обучението по български език и литтература и би трябвало да се познават, за да могат да се прилагат. Целта на тази статия е да разкрие критическата педагогика на Фрейри - основа за формиране на критическо мислене, да проследи най-важните му характеристики и да представи критическото четене и писане.

Идеите за критическото мислене идват от Пауло Фрейри, известния бразилски педагог, философ и хуманист. Той проповядва тотална вяра в способността на всеки човек, колкото и необразован да е, да оцени външния свят и да се бори за промяна, като в процеса на тази трансформация се засилва критическото му съзнание. Понятието "съзнателно пробуждане" се свързва с обективно създаващия се и непрестанно растящ критически усет за реалността около нас, насочен към нейното развитие. Това е същественият елемент, върху който се опира образователната теория на Фрейри, разгърната в книгата му "Педагогика на потиснатите", излязла през 1970 г., от която тръгва световно движение, известно като "критическа педагогика" (Фрейри 1972). Веднага трябва да се подчертае, че той търси начин грамотността да се превърне в опит, освобождаващ личността, противопоставящ се на пасивността, покорността и послушанието (Фрейри 1985). Това е особено важно в настоящия момент, когато грамотността, разглеждана като свобода, е обявена от ООН и ЮНЕСКО за тема на десетилетието (2003-2012), с което се поставят най-високи изисквания пред учителите, преподаващи езици и литература. Ролята, която тези учители сега изпълняват, се определя за решаваща, тъй като именно техните предмети създават до голяма степен уменията за критическо мислене.

Образованието, което предлага Фрейри, е противоположност на така нареченото "банково" образование, при което активният субект е учителят, а пасивният обект са учениците. При новото образование учениците и учителят заедно са субектите, а обект е целият заобикалящ ни свят. Новата функция на учителя е да реконструира реалността в проблемна форма заедно с учениците, след което да я анализират, а учебната програма се съобразява с интересите на учениците. Знанието сега се подлага на съмнение и то стимулира диалога, критическия подход и творчеството. Докато традиционното образование се свежда до запаметяване, новото е творческа задача. Старите форми са преди всичко авторитарни, те се осъществяват чрез натиск, манипулация, лозунги и културно насилие; новите се основават на диалога, свободата и културното влияние. Ако традиционното образование изисква адаптация на хората към реалността, то критическият подход налага нейната драстична промяна според човешките нужди.

Особено значение се придава на изучаването на културното наследство и обичаите на родната страна и на света като цяло. Според Фрейри преди всичко друго, участниците в образователния процес би трябвало да изучат собственото си културно наследство. Има се предвид да се създадат ситуации, при които учениците да започнат своето обучение с нещо, което им е познато.

Фрейри отделя специално внимание на диалога като средство, чрез което човек получава достъп до вътрешния свят на друг човек и преразглежда своето място в света в резултат на комуникацията. Бразилският педагог я определя като основна характеристика на човешкото същество, без която обществото е невъзможно. Той вярва, че диалогът трябва да бъде вътрешно присъщ на процеса на четене и писане, а читателите е необходимо да приспособяват идеите на текстовете към реалностите от живота и в същото време да разчитат на собствения си опит, докато интерпретират, пишат наново или дописват тези текстове.

Образователният диалог разчита на целенасочената комуникация, като критично изследва даден предмет, проблем или тема и търси основанието за нейното съществуване. Ударението върху критичното отношение към четенето и писането е доминираща черта във всички трудове на Фрейри.

Четенето доставя радост само ако стане активен комуникативен и критичен процес. Добри са онези книги, които предизвикват критическия подход. Четенето не може да бъде съзнателен процес, без да е критически. Фрейри подчертава, че човек не може да прочете и една дума, без да се основава на предишен опит на общуване със света. Той също смята, че критическите методи на ограмотяване трябва да обхващат обучението по писане - запознаването с буквите и думите, както и със структурите на изреченията, и същевременно да развиват отношение у учениците към човешката среда. Грамотният човек е не просто запознат с граматиката на езика, но и (желае да) участва в процеса на изграждане и подобряване на обществото, в което живее.

Образованият човек, според Фрейри, е този, който се противопоставя на обстоятелствата, водещи до неговото потискане. По този начин се опитва да постигне промяна към по-добро.

Особено важно е чрез критически анализ да се достигне до убеждението за участие в живота на обществото и формиране на активно отношение към него. В часовете по български език и литература, които са най-подходящи за това, е необходимо да се включват критическо четене, дискусия и упражнения по критическо мислене. Чрез тях могат да се формират интердисциплинарни умения, като езиковото и литературното обучение се съчетават с писане, занимания с различни видове изкуство, анализ на графики, ролеви игри за влизане в различни комуникативни роли, разрешаване на проблем в малки групи, предлагане на техники за съвместно учене. Клустър (2002: 6) отбелязва, че повечето елементи на критическото мислене при осъществяване на различни творчески дейности в учебния процес, като писане на поезия, рисуване или драматизации, са осъзнати и подлежат на метакогнитивен анализ, докато при големите поети, писатели или художници има повече интуиция и спонтанност в творческия акт, но несъмнено креативността, от своя страна също съдържа критическа мисъл.

Чрез поставянето и решаването на конкретен проблем се постига най-голям напредък. Учениците го изследват, като най-напред ясно формулират поставената им задача, създават план за действие, обмислят различните решения, оценяват различните отговорности и преценяват дали предлаганите решения им съответстват, определят целите, нуждите, ресурсите и участниците при взимане на решението, привеждат плана в действие, като го оповестяват пред другите и търсят обратна връзка с тях. Всичко това се постига чрез дискусия, в която учениците предлагат разнообразни стратегии, като работят на малки групи. Участието на всеки, оформянето на собствена гледна точка и зачитането на чуждото мнение са особено важни за успешното завършване на упражнението.

В основата на всичко това стои необходимостта да се разбере идеята на другия, внимателното да се проникне в нея, което бележи и началото на работата върху произведението от даден автор. Клустър (2002: 5) отбелязва, че дори първата фаза на разбирането, когато се запознаваме с конкретна творба например и задачата ни е да вникнем в нея колкото е възможно по-пълно, не е нито пасивна, нито некритическа. Клустър смята, че видовете разбиране - анализ, синтез и оценка, са тясно свързани с критическото мислене, и подчертава особеното значение на разбирането в дълбочина.

Чрез критическо мислене е възможно да се постигне всякакво знание. Критическото мислене се основава на ясно оформени интелектуални стандарти - яснота, прецизност, точност, уместност, честност, логика, дълбочина и широчина на мисълта. Върху тях се базират и критериите, чрез които учениците оценяват както своите начини на мислене и действия, така и на другите. Критическото мислене би трябвало да доведе до дисциплиниране на ума и самостоятелен избор на интелектуална стратегия и морална почтеност. То се прилага във всички учебни предмети, като водещо място заема обучението по език и литература, защото то формира умения за критическо четене и писане.

Критическото четене се определя като процес, при който се извършва оценка и се стига до изводи, основаващи се на доказателства, като се използват текстове - литературни, критически и собствени, а също и материали от вестници, списания, телевизия, радио и интернет. Правят се коментари, словесни аналогии, решават се логически ребуси и конкретни задачи. Когато се чете, вниманието не е насочено към информацията, а към начина на мислене, който формира текста. Така се определя основната цел на текста, разглеждат се контекстът на неговото създаване, предназначението му - за кого е написан, какви понятия, теории или методи използва. Прави се оценка на резултата, вниква се в стила, езика и конструирането на текста като цяло и се търси вътрешната логика на мисълта. Упражнението по критическо четене е също изграждане на умения за слушане, чрез които се усвояват различните начини на мислене на другите.

Критическото писане зависи от развитието на критическото четене. За да се напише каквото и да е, необходимо е внимателно критическо четене на всички източници на информация, предлагащи разнообразни гледни точки и логика на мисълта. Интерпретациите и оценката на прочетените текстове са първите стъпки към изграждането на свой собствен подход.

При оценката на знанията от най-съществено значение са задачите за писане. Към писането - умението, което изисква най-комплексна подготовка и представлява най-голямото предизвикателство за учениците, се подхожда с удоволствие като към забавление. Поощряват се различните отговори, които търси ученикът, както и експериментът, който той прави с езиковите форми като израз на собствено критическо мислене.

Прилага се техниката на свободното творческо писане, при което учениците пишат, без да се замислят много и без предварителен план, като прилагат принципа на свободната асоциация. След това написаното се чете, оценява и преработва, като се оформя окончателно в резултат на най-внимателно вглеждане във вече създадения текст и в проблема, който той разглежда.

Разработват се също и допълнителни техники на писане - личното писане, подкрепящото писане и кооперативното писане (Мей 1991). При личното писане се нанасят малко учителски корекции, а децата се изразяват свободно, като всеки ден се отделя време за него. При подкрепящото писане се дава само определена рамка - преразказ на любими истории, писане чрез застъпване на определена гледна точка или пък довършване на дадена история, свързана със зададения проблем, като се оказва помощ във всеки момент, когато тя бъде поискана. При кооперативното писане учениците заедно пишат текст, като така изпълняват поставена задача, на която предлагат общо решение. Тогава се оценяват умението на всеки поотделно да работи в екип, съответният му принос към цялото, а и качеството на предлагания текст.

Постиженията на метода за критическо мислене са извънредно важни за преподавателите по български език и литература, защото техните часове са мястото, където те могат най-пълно да бъдат използвани и така да бъдат полезни и за останалите предмети. Необходимо е да се създава атмосфера, в която гласът на всеки ученик свободно да бъде чут заедно с мненията на другите и на преподавателя, който би трябвало да се съобразява с новите предложения за формиране на качествено мислене - съществена предпоставка за изграждане на личности, за което така си мечтаем.

ЛИТЕРАТУРА

Клустър 2002: D. Klooster. Comprehension, creativity and critical thinking. Thinking Classroom, 3 (1), 4-6.

Мей 1991: S. May. School-based language policy reform: a New Zealand example. Language, Culture and Curriculum, 4 (3), 201-217.

Фрейри 1972: P. Freire. Pedagogy of the Oppressed. Penguin, Harmondsworth.

Фрейри 1985: P. Freire. The Politics of Education: Culture, Power and Liberation. Bergin and Garvey, South Hadley, MA.

© Росица Кючукова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 6
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 6.