|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
MENS SANA IN CORPORE SANO Огнян Стамболиев Mens sana in corpore sano - казваха древните римляни. Здравото тяло прави и духа ни здрав. Но народът е здрав, ако е здраво обществото, а нашето отдавна боледува и в прекия, и в преносния смисъл. Българската статистика винаги е изтъквала големият брой лекари на глава от населението, но дали това ни прави по-здрави и трудоспособни. Мисля, че работата тук не е само в медицината, колкото в социалното устройство на обществото и в неговото икономическо състояние. Родната ни медицина винаги е разчитала на лекарствата (сега те станаха почти лукс!), но не и на профилактиката. А лекарствата, както всеки знае, имат временен ефект, затова пък нерядко страничните им действия отслабват защитните сили на организма. И водени от инерцията, ние поглъщаме тази химия и пренебрегваме естествените, природните средства. Да, някои от тях изискват известни усилия и постоянство, свързани с двигателната ни активност, с начина на хранене. За съжаление се оказа, че у нас просто няма социална потребност от това - българите да са здрави и трудоспособни. А на Запад здравето е издигнато в истински култ - то е условие за добра външност, добра работа, просперитет, основа за хармоничен и пълноценен живот. А ние, постсоциалистическите българи, според данни на Световната здравна организация сме една от... най-болните нации в света! А по брой на пушачите заемаме “почетното” трето място, след Куба и Корея (сега имаме и закон против тютюнопушенето, но спазва ли го някой!)... Причините са до голяма степен икономически, но и не само такива. Освен “нация техническа”, ние решихме да бъдем - не според мащабите си - “световна спортна сила”. И хвърлихме огромни сили и средства за индивидуалния, “елитния” спорт, вместо за масовия. (Доскоро поддържахме като данъкоплатци и една паразитна структура - Министерство на младежта и спорта, водено от някакъв недоучил сладкар!)... И забравихме, че спортът е преди всичко здраве, един много важен капитал за всяка нация. И се получи странен феномен, непознат в цивилизованите държави - специализирани спортни училища с пансиони. Те, разбира се, бяха замислени да произвеждат професионални спортисти, т.е. шампиони, за да “разнасят славата на Народна Република България”. И въпреки че времето им отдавна мина и се видя, че особена полза от тях няма, те продължават да съществуват вече толкова години след демократичните промени. И се получи така, че от тях, особено напоследък, започнаха да излизат твърде малко световни шампиони (необходими, според някои за... “националното ни самочувствие”?!) и внушителен брой... пазачи на банки, сикаджии, мутри, биячи и други подобни “професии”, изискващи “специализирано” образование. А всичко това струва милиони на държавата или по-точно на всички данъкоплатци! Докато хиляди деца в нормалните училища са лишени от елементарни условия да спортуват за здраве, да укрепват младите си организми. Да не говорим за липсата на спортни площадки в българските градове и села, за зле поддържаните игрища, училищни дворове и паркове.1 Защото каква полза, че някоя си спортистка скочила с не знам колко си милиметра повече от другите, сякаш престижът ни като нация и държава ще нарасне, след като у нас, при тази тотална бедност, и младите хора са вече болни - с наднормено тегло, хипертония или диабет, или пък недохранени, без възможности за спорт, за нормално физическо развитие? А у нас вече започнаха масово да закриват ученическите столове и бюфети, поради липса на средства, докато за спортните училища с пансиони все още се изсипват неоправдано милиони!
БЕЛЕЖКИ 1. Според доклад на просветния министър у нас 620 училища са без физкултурен салон и дори двор за часовете по физическо възпитание... (бел. авт.) [обратно]
© Огнян Стамболиев
|