РАЗКАЗИ ЗА ИЗЧЕЗНАЛОТО ВРЕМЕ

Николай Марчев

web | България - забравената империя

В книгата са използвани факти от пътеписа
на арабския писател от X век Ахмед ибн Фадлан
“Пътешествие до Волжка България”

България на Волга!

Една огромна и непозната империя, създадена през IX век след новата ера едновременно с днешна България и просъществувала до края на XIII век...

922 година.

В Източна Европа и Азия, на територията на днешна Русия и Северен Казахстан се разпростира една империя, за която не знаем почти нищо. Сега я наричат Волжка България, за да се разграничава от съвременна България, намираща се в долното течение на река Дунав.

И двете държави са основани от един и същ народ, създал съвършена обществено-политическа система, останала в паметта на много народи. Както съвременните българи все още спорим доколко сме българи и доколко славяни, така чувашите и част от татарите и башкирите край Волга си оспорват правото да са наследници на българите.

Няма съмнение, че до разрушаването му през 1241 година от татарите, столицата на българите - град Болгар, намирал се на територията на днешна Татария в Русия, е бил политически и културен център на цяла Източна Европа. В някаква степен този народ е повлиял на украинците и русите при утвърждаване на техните държавни традиции, защото и Киевска Рус, и Московското княжество са създадени на територии, където стотици години са живели българите или са били владени от тях.

По времето на нашия разказ - десети век - градовете, планините и реките са носели други имена, забравени вече. Столицата Болгар се е намирала на брега на река Итил, наричана днес Волга. Западните граници на Българската империя до 965 година са опирали до Валдайските възвишения и Средноруските възвишения на югозапад. Това е територията на днешна Европейска Русия без западните й краища. Българите създават многонационална империя на принципите на васалитета и федерализма. Те са били гаранти за сигурността на угрофинските и славянските народи в Източна Европа. На север Империята е достигала до морето Кар (Карско море) и до Северния ледовит океан. В западен Сибир по-късно се е намирала най-източната българска провинция - Себер; на юг, по време на най-голямото си могъщество, държавата е достигала до планината Кавказ и Българското море (така арабите са наричали северните брегове на Каспийско море).

Интересно е, че в развитието на двете Българии - Дунавска и Волжска - може да се установят поразителни сходства. Така през 863 година хан Борис налага на разнородното население на Дунавска България християнската религия с цел да обедини поданиците си и да получи международно признаване на държавата. Малко по-късно - през 922 година - ханът на Волжка България Алмуш преследва същите цели като за официална религия се приема мюсюлманската.

Оттогава град Болгар израства като цивилизационен център на Източна Европа в продължение на няколко века. Градът се разраства, откриват се училища, имал е дори университет, строят се мощни крепостни стени, големи сгради. Днес руската земя пази каменните руини на десетки български градове.

И така, всичко започва с Великото посланичество начело със Сусан ар Раси, тръгнало на 4 март 922 година (година 300 по мюсюлманското летоброене) от Багдад, Градът на мира, по заповед на Халифа...

© Николай Марчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2006
Николай Марчев. България - забравената империя. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Николай Марчев. България - забравената империя. Русе: Авангард принт, 2004.