КНИГА ЗА ДОБРИЯ УЧИТЕЛ

Нина Иванова

web

През септември 2005 г. излезе сборник в чест на 70-годишнината на Йордан Василев. Той е онасловен "Мостове", защото, както е обяснено на корицата: "Тази книга е посветена на един мостостроител. Изглежда, че житейската, професионалната, творческата задача на Йордан Василев е да строи мостове - между епохи в литературата, между култури, между научни дисциплини, между автори и читатели, и най-сетне - между хора. Ето че рожденият му ден отново прехвърля мостове, за да събере в един том негови ученици, колеги и приятели".

Отвъд метафорите, макар те да изразяват същността, тази книга е посветена на един голям учен и голям учител.

За изследователската му дейност е достатъчно да спомена само тритомника за Елисавета Багряна в съавторство с Блага Димитрова; великолепното изследване "Иван Хаджийски в българската култура"; анкетата с Христо Радевски; идеята и реализирането на може би най-големия проект на Института за литература при БАН - многотомното издание "Периодика и литература".

Йордан Василев е автор на учебник по литература за 11. клас, на христоматия към него и на учебното помагало "Българско слово за всекиго" с образцови текстове от български писатели, поети, учени, публицисти. Той е и учител на цяло поколение литературоведи - изследователи на българската литературна периодика. (Йордан Василев е техен учител и в пряко професионален, и в много по-общ - духовен смисъл. И макар този някогашен кръг да е бил тесен, дори приятелски близък, и макар никой да не е парадирал с принадлежността си към него, тихото покровителство на Йордан Василев явно е било някак видимо - Александър Кьосев в книгата си "Лелята от Гьотинген" (2005), събрала статии, регистриращи и тълкуващи същностни социокултурни процеси и явления в бурния период от края на 80-те до средата на 90-те години на 20. век, споменава Йордан Василев именно като "учител на младите".)

Тези ученици (без напусналия ни Георги Рупчев), заедно с други колеги и приятели на Йордан Василев, са автори в сборника "Мостове", съставен от ст.н.с. д-р Пенка Ватова. Неговата основна характеристика е жанровата, тематичната, дори стилистичната пъстрина. В книгата има литературоведски статии, архивистки проучвания, рецензии, спомени и есета с обекти в диапазона на цялата новобългарска литература: типовете нормативни текстове през Възраждането (Румяна Дамянова); спомените на Михаил Маджаров (Веселина Димитрова); Вазовите "Песни за Македония" (Вихрен Чернокожев); есето "Тъгите ни" от Димо Кьорчев (Румен Шивачев); Боян Пенев и модернистичната естетика (Цветанка Атанасова); манифестите на Кирил Кръстев (Елка Димитрова); образите на сватбата и на смъртта у Никола Фурнаджиев (Едвин Сугарев); Дора Габе и Чехословакия (Дана Хронкова); образите на града и на Аз-а в поезията на Александър Вутимски (Пенка Ватова); архива на Змей Горянин (Цвета Трифонова); фигурата на водача в българския исторически роман (Огняна Георгиева-Тенева); "Пътуване към себе си" от Блага Димитрова (Евелина Белчева); наблюдения върху дебюта на Йордан Василев като литературен критик (Светлана Стойчева); паралели между "Книга за българския народ" от Ст. Михайловски, "Нова книга за българския народ" от Никола Георгиев и "Пътуване до Истанбул" от Йосиф Бродски (Иван Христов); разсъждения върху автентичната "Спяща красавица" от Шарл Перо (Нина Иванова); спомени за Блага Димитрова (Наталия Андреева); избрана библиография на трудовете на Йордан Василев (Нелма Вълчева, Иван Христов).

Това, което обединява текстовете в този сборник (освен самият Йордан Василев), е отчетливото впечатление за сериозност и добросъвестност - качества, присъщи тъкмо на проучванията на Йордан Василев. Авторите в сборника, въпреки всички различия: поколенчески, професионални, дори ако щете - географски и характерологични, - са подходили към своите обекти на изследване внимателно, прецизно, с усет и вкус и към ясната формулировка, и към точната дума, и към любопитната подробност...

В превъзходния си етюд "Черен прах", публикуван в "Мостове" и тъй съзвучен на търсенията и откритията на Йордан Василев при засрещанията на литературата с народопсихологията, Иван Христов пише: "Нравствеността на Запад е качество на индивида. На Изток тя бива поддържана от традицията на рода. (…) Изтокът е преди всичко традиция на подчинението, на йерархията, на изгодата, на търговията, на приспособяването - традиция, в значителна степен чужда на принципите на нравствения абсолют". Мъчително тъжна констатация, но като че ли вярна.

Кой знае по каква случайност точно сега отново ми попадна фамозният текст "За класово-партиен подход към миналото, против разместването на естетическите ценности", който преди трийсет години имаше задачата да погребе двете книги за Багряна и да "заклейми" двамата им автори. Този текст е написан от човек интелигентен; нещо повече - написан е от приятел на авторите. Е, ние живеем на Изток - критикът просто е бил воден от традицията на подчинението, на изгодата и на приспособяването… Защо ли пък Йордан Василев не е оставил нито ред, под който и сега не би се подписал с чиста съвест? Сигурно и заради това е добър учител.

На тържеството, когато на юбиляра бе поднесена книгата "Мостове", той носеше току-що излезлия седми том от събраните съчинения на Блага Димитрова. Томът е красив и изработен открай докрай от Йордан Василев с помощта на една негова сътрудничка - съставителство, набор на текста, коригиране, подбор и сканиране на илюстративния материал, техническо редактиране, страниране на книгата. На компютър, с издателска програма. Защо ли и на седемдесет години Йордан Василев не престава да се учи? Сигурно и заради това е добър учител.

И едно последно изискване към добрия учител: той трябва да живее дълго, защото иначе ще остане много нещо ненаучено.

© Нина Иванова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 6
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 6.