Международна година на Моцарт

С ИСКРЕНОСТ И ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОСТОТА

Методи Захариев

web

Русенското Студио за музика „Данубиус” откри Моцартовата година в Русе с вечер, посветена на песенното и оперното творчество на композитора. Встъпителното слово-есе на художествения ръководител на „Данубиус” г-н Огнян Стамболиев въведе многобройната публика в Пленарната зала на общината в света на „гения от Залцбург”, като акцентира върху новаторския характер на музиката му.

Немного на брой - само 26 - по текст на немски, френски и италиански поети, соловите песни на Моцарт стоят някак встрани от творчеството му, а и той ги е считал за „нещо странично, допълнително”. Като следва някои образци в този, тогава съвсем млад, жанр - от своите велики предшественици Хайдн и Глук, Волфганг Амадеус създава своите камерни вокални опуси с не по-малко вдъхновение от останалите си творби. И може да се каже, че в песенния жанр, както и в областта на арията, Моцарт е успял да каже всичко, което е пожелал, достигайки една висша одухотвореност на изказа при присъщото му съвършенство на формата.

В своите интерпретации на осемте избрани песни двете солистки на Студиото, нашите известни изпълнителки Виолета Шаханова-Стамболиева (сопран) и Адриана Грекова (мецосопран) постигнаха истинско творческо превъплъщение и намериха нужните им нюанси, с които да разкрият емоционалната същина на всяка песен, при това с искреност и художествена простота, лишени от всякаква сантименталност. Със забележително проникновение в текста - музикален и словесен - В. Шаханова разработи „Усмихнат покой”, „Теменужката” „Радостен полъх” и особено „Вечерно предчувствие”, считана за един от шедьоврите на Моцарт в жанра. Прелестната песен бе решена като вълнуваща драматична сцена от талантливата певица и артистка, която освен на оперната сцена от години работи упорито и резултатно и в трудния камерен жанр. Стилно и музикално бе соловото представяне на А. Грекова, интелигентна, отлично подготвена певица за трудния Моцартов репертоар.

Във втората част на вечерта Тодор Петров, много добър познавач на творчеството на Моцарт, представи оригинална интерпретация на проблемната за всеки изпълнител Фантазия в ре минор, а съпроводите му бяха образец на високо майсторство. Всъщност за съпровод тук едва ли можеше да се говори, а по-скоро за сътворчество.С не по-малък успех прозвучаха и оперните фрагменти от „Сватбата на Фигаро” и „Дон Жуан”, както и трудния Мотет, опус 165. Тук двете солистки се „превъплътиха”, макар и концертно, в ролите на Сузана, Керубино, Графинята, Марцелина и Церлина, с които спечелиха възторга на благодарната русенска публика. Радостното е, че сред нея имаше и немалко млади хора, които се докоснаха за първи път на живо до прекрасния, неземен свят на Моцарт.

© Методи Захариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2006, № 2 (75)