Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАТКОСТИШИЯ
web
*
Самум
Пясъци летят
и птици също
А ние?
Любовта
идва и си
отива
оставя ни смъртни
*
Лодкар съм
превеждам
ви през
мътните води
на реките
Вас
които обичам
Ахeронт, Лета
Стикс
*
Мечтаейки си за
оранжеви светове
и за теб
Сънувам портокали
*
Очите ти са Кастор
и Полукс
Смъртия и Безсмъртия
Устните ти
тъй близо
за целувка
и тъй далеч.
*
Пълна луна
и дъждовна
сърна
Подтичва леко
по пътеките
на мисълта
*
Сълзи, сълзи
тъй горещи и солени
Кой ви ражда?
От кои реки течете
Ахеронт, Лета
или Кокит
*
Ухания в мрака
Шепа топла пръст
Бос крак върху трева
Това сънувай.
*
Когато твоето и
моето пространство
се срещнат и докоснат
Тогава окото
онова невидимо око
сътворява трето
нашето
*
Загледани в огледални
светове
гледаме как ни гледат
И от време на време
виждаме
*
Пролет е навън
Всичко грее в
цветове и звуци
Които никога
няма да бъдат
повторени
*
Нашето царство
където зелените мравки
мечтаят
Има вълшебни сърни
И разсичаш мрака
с перо от Феникс
*
Променям
шарката
на Вселената
която
Времето тъче
*
Ще се
срещнем
там
на брега
на океана
изкъпани.
Солени
© Митьо Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.05.2006, № 5 (78)
|