ПРЪСКИ ОТ МИСЛОВНИЯ ПОТОК

Михаил Кендеров

web

*

Земният ни живот е неутолим копнеж за безкрайност, затова свободният Дух изоставя тялото, устремен към дълбините на Всемирната душа.

*

Ние живеем с Божията светлина, която споделяме помежду си.

*

Физическият си образ виждаме в огледалото; същността си - в изворите на духовността.

*

Поезията е светлина, която идва не от гръмотевиците на думите, а от искренето на Духа.

*

Поезията е проникване отвъд видимостта на очевидното.

*

И нищото е нещо, самото му произнасяне го легитимира.

*

Възможността да обичаме ни дава радостта, че живеем.

*

Вечността е низ от мигове, ако всеки миг изпълваме с любов - градим Вечност от любов.

*

Щастие е да се огледаш в очите на радостта, която си създал.

*

Умиращият, като изгаряща лампа, всмуква светлината обратно в себе си.

*

Ти си сам срещу себе си, докато дишаш.

*

Няма милост за този, който всред всеобщото безчестие си позволява да бъде честен.

*

Не се научих да плувам - вървя по дъното на нещата.

*

Който няма очи за чудото, ще се блъсне в него и ще го отмине.

*

Ще получим душевен покой, ако приемем живота си като прелюдия на смъртта.

*

Ако върнем детето в себе си, ще се върнат и чудесата.

*

Понякога успяваме да се докажем пред другите - пред себе си никога.

*

Няма място за песимизъм - след несигурния живот ни чака сигурна смърт.

*

Бог нашепва мислите ни, ние ги произнасяме.

*

За някои омразата е повече от потребност, мразят от любов към омразата.

*

Обърни се към Вселената в себе си, там е твоят Бог.

*

Вселената е без начало и без край, затова където и да си, ти си център на Вселената.

*

Заети с опознаване на света, умираме непознали себе си.

*

Достатъчна ми е колибата, предоставила уют за душата ми.

*

Който живее със сърцето си, и в простите неща открива великите радости.

*

Вечер гася лампите, за да се порадвам на това, което ми е дадено от Бога - звездното небе и светлината в мен.

*

Ако е светло в теб, ще е светло и около теб.

*

Винаги имаме поне една тайна, която ревниво пазим в себе си от себе си.

*

Човекът е космос в Космоса.

*

Не сме това, което говорим, ние сме това, което мислим.

*

Разривът на едно сърце и избухването на една звезда са еднакво важни за Създателя.

*

Твоята различност помага на Вселената да постигне своята завършеност.

*

Всеобщността на различията прави възможна хармонията на Всемирния оркестър.

*

Загубата на достойнство е загуба на самоличност.

*

С поезията влизаме в резонанс с Всемира и улавяме вечността на мига.

*

Осъзнаеш ли нищожността си - израстваш; проумееш ли, че си нищо, вече си нещо.

*

Пътят към Бога минава през самопознанието, намериш ли себе си, ще намериш и пътя.

*

Пълното единомислие обезсмисля мисленето.

*

Хората около нас са част от нас и като ги нараняваме, разрушаваме себе си.

*

Човешко е да се греши, но още по-човешко е да се прощава.

*

Сътвореното от теб е духовният ти автопортрет.

*

Времето на голямото навеждане беше проверка на годността ни да живеем изправени.

*

На достойния човек когато му отнемат свободата да живее, избира свободата да умре.

*

Не очаквайте тези, които осъждаха невинните вчера, да съдят виновните днес.

*

Предусещайки бездна, ние се страхуваме да надникнем в себе си.

*

Постигането не е това, да уловиш капката, която се сцежда през скалата, а ти да си скалата, родила капката.

*

Крием се от външния свят в себе си, къде да се скрием от света в нас.

*

Осъществяването не е повече от това, да бъдеш себе си.

*

Твоят стил на живот е проявление на същността ти навсякъде и във всичко.

*

Поезията - музика и искри между думите.

*

Не погребвай светлината в теб - усмихвай се.

*

Раздавай всеки ден Божественото в себе си с лъчезарието на усмивките.

*

Радостта ни от децата е примесена с малко тъга и тих копнеж по нашата изгубена невинност...

*

Много хора минават транзит през живота, със загасени светлини и затворени очи за чудесата му, без да се запитат кой съм, откъде идвам и къде отивам.

*

Общуването е участие в едно взаимно опитомяване, опознавайки другите, проумяваме себе си.

*

Няма по-грешно от това, да си повярваме, че сме безгрешни.

*

От Бог ти е дарбата, от теб - характера да я осъществиш.

*

Според една мъдрост: "Да мислиш, значи да страдаш".

*

Ние си спестяваме страданието, затова теглим.

*

Ласкаем се от мисълта, че който не споделя нашите разбирания, е недораснал. Пропускаме вероятността да ни е надраснал.

*

Колкото и да е учено, простото си е просто.

*

Ако сам си решил да си прост и Бог не може да ти помогне.

*

Без Дух, със свобода и пространство в себе си, не си свободен. В Духа е твоята свободна територия.

© Михаил Кендеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.07.2006, № 7 (80)