Мони Алмалех

web

Издателска къща "Кибеа" пусна на книжния пазар книгата "Талмуд за всеки" от Ейбрахам Коен. Тази книга може да се определи като културно събитие, защото е първата, която помага на българските читатели да пият от извора на хилядолетната мъдрост на Талмуда. За да може да разберем защо това е така, трябва да се обясни накратко "Що е Талмуд?"

Ако сравним Стария завет с конституцията, то Талмудът са законите, които са приети в духа на тази конституция. Например една от божиите заповеди е да се почива в събота, но какво точно може да се прави и да не се прави в съботата - на този въпрос дава отговор онази част от Талмуда, която е посветена на съботата.

Известно е, че Старият завет се създава в период от 1000 години - от 1250 г. пр.н.е. до 250 г. пр.н.е. Два века и половина преди Христа приключва пророческата епоха. След нея няма пророци, а има само мъдреци и книжници, които тълкуват написаното в Стария завет. Така Талмудическата епоха започва два века и половина преди Христа и приключва в края на пети век, когато окончателно е съставен и редактиран Вавилонският Талмуд.

Талмудът е много сложен текст, в който все пак се различават три големи раздела - един за тълкуването на закона (Мишна), един, посветен на монотеистична митология и съдържащ незадължителни индивидуални мнения и сказания (Гемара), и един, който е допълнение към Мишна - Тосефта. Тези три големи раздела наистина имат основен стил и подход, но наред с това в законовата част читателят може да се срещне със "струи" монотеистична митология. Така и в Гемара има "струи" суховато тълкуване на закона. Докато Мишна е задължителна в своите тълкувания за цялата общност, то личните мнения посочват морално-етичните страни на спазването на закона и въобще отношението индивид-Бог.

Не бих препоръчал на онези, които се интересуват от Талмуда, да се запознават с неговия текст от интернет - в превод на английски, руски и други езици, но без превод на български език. Заради сложността и "многоструйността" на текста, много по-добре е начинаещият да се ориентира в тази пълноструйна река, наречена Талмуд, чрез книгата на Ейбрахам Коен. Тя представя, в резултат на отличното познаване на Талмуда, една разбираема, но в същото време, неопростенческа картина на съдържанието на Талмуда.

Смята се, че когато Моисей приема на планината Синай Писания закон, наречен Писмена Тора (Петокнижието), той приема и Устната Тора, която служи за гъвкаво тълкуване на Писмената Тора. Векове наред е било забранено да се записва Устната Тора, а юридическите тълкувания и прецеденти са били предавани само устно. В епохата на разрушаването на Втория храм (70 г.), когато я няма религиозната опора на Храма и липсва еврейска държава, фарисеите и техните наследници взимат решение тълкуванията на различните мъдреци да бъдат записани. Първо се записват всички тълкувания по всички въпроси на един мъдрец, а след това те се групират по теми. Така в крайния си вид Талмудът представлява Устната Тора, съдържаща множество мнения, изказани от множество мъдреци, а мненията им са групирани по различни теми. Такива теми в Мишна са "Семена" (Зераим), "Сезон" (Моед), "Жени" (Нашим), "Правонарушения" (Незикин), "Светини" (Кодашим), "Очищение" (Техарот). Структурата е по раздели, състоящи се от трактати на различните мъдреци, а трактатите съдържат глави, които са структурирани в параграфи. Така например по един казус от Закона позоваванията са по "решенията на Шамай", по "решенията на Илел" и по решенията на други учени.

Книгата "Талмуд за всеки" излиза за първи път през 1931 г., но все още е смятана за "елегантно въведение в окончателното учение на юдаизма, правейки мъдростта на равинската далновидност достъпна за учени, студенти и всички интересуващи се. Книгата на Ейбрахам Коен разбираемо осветлява доминиращи талмудически теми: Бог и вселената; душата и нейната съдба; предсказание и откровение; материалния, моралния и социалния живот; законът; етиката; месията; бъдещият свят; легенди и фолклорни традиции." (Amazon.com: Everyman's Talmud: The Major Teachings of the Rabbinic Sages By Abraham Cohen).

Ейбрахам Коен постига това успешно представяне на съдържанието на Талмуда, като построява съдържанието и изложението не по темите, които са налични в Талмуда, а по теми, добре известни от каноничното протестантско богословие - Доктрината за Бог, Бог и вселена, Доктрината за човека, Откровение, Бит, Социален живот, Нравственост, Хигиена на тялото, Фолклор, Юриспруденция с наказателно и гражданско право и наказателно и гражданско съдопроизводство, Идния свят. В тази структура на книгата Коен привежда огромно количество цитати, които са взети от различните раздели, трактати, глави и параграфи, успявайки да разкрие както темите, по които има общо съгласие, така и огромното разнообразие от мнения, които често са напълно противоположни. За да се постигне такова "елегантно въведение в окончалното учение на юдаизма", очевидно авторът познава из основи цялото съдържание на Талмуда, при това в двете му версии - Ерусалимски (Палестински) и Вавилонски.

На практика "Талмуд за всеки" е първият пряк досег на българския читател с Талмуда, защото не съществува превод на Талмуда на български език.

По отношение на превода на Талмуда на друг език историята на европейските християнски народи ни представя един парадокс. Първият превод е осъществен по частен проект на семейство Сончино, в Лондон, и стартира едва през 20-те години на ХХ в. Издаването на целия Талмуд - преведен, коментиран и одобрен от равините в Британската империя, започва през 1935 г. и завършва през 1949 г. Този превод е благословен от Главния равин по това време (до 1947 г. Обетованата земя е част от Английския мандат, т.е. част от Британската империя) - негово високопреподобие Израел Броди. Негово преподобие д-р Ейбрахам Коен има важно място като вдъхновител, организатор, а и като преводач (от иврит и от арамейски) и тълкувател в този превод. През 1929 г. Коен публикува своя първи превод на английски език на "Берахот" от Вавилонския Талмуд. Европейската християнска цивилизация показва хилядолетия наред пренебрежително отношение към юдейската мъдрост. Липсата на превод на Талмуда води до неразбиране и необосновано незачитане на тази мъдрост. Тази липса на преводи се подхранва и от мнението на част от равините, че истински превод на Талмуда е невъзможен поради разликата в структурата на индоевропейските езици спрямо иврит и арамейски (семитски езици). Историята на превода на Стария завет е изпълнена с трудности, защото наистина някои нюанси се губят при превода и на най-компетентните и добронамерени преводачи. Така или иначе преводът на Стария завет е реализиран още през патрологичната епоха, като не броим първия превод на старогръцки от ІІІ в. пр.н.е. - Септуагинта.

Днес ние разполагаме с преводи на Талмуда на много езици.

Така, чрез "Талмуд за всеки", българският читател най-после може да се докосне пряко до сложната и трудна за възприемане в своята всеобхватност, многопластовост и противоречивост материя на Талмуда.

© Мони Алмалех
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2008, № 11 (108)