|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ПИСАНЕ НА
ЕСЕ Калина Михова
Работата върху есе (от ДОИ за УС до методическата компетентност на учителя), писането на есе (учебната активност на ученика) и стимулирането (изясняването/провокирането) на интересите на ученика са трите компонента, които само заедно могат да превърнат часовете за писане на есе от самоцел в мост към развитие на цялостните структури на личността и нейните способности - познавателни и креативни. Необходимо е учениците да се учат да пишат есе, но не защото се очаква от тях да станат есеисти, а защото чрез уменията за създаване на есе може да се провери дали един човек е креативен, с творческа нагласа; дали може да свързва мечтите с живота си и с общи фундаментални проблеми - на човечеството, на културата, на науката и на познанието. Точно затова работата върху есе в училище е изключително ценна. И точно затова тя присъства не само в обучението по български език и литература, а и по всички учебни предмети. Не е възможно повече да се отнасяме към учениците така, сякаш трябва да напълним тяхното съзнание с определено съдържание, а не да развиваме начините и техниките на мислене; сякаш е по-важно съдържанието, а не процесът. Писането на есе представя в най-голяма степен ученика като автор със собствена индивидуалност и мислене, със свой когнитивен и афективен стил на взаимодействие със света. В този смисъл работата върху есе води до стимулиране (изясняване) на интересите на ученика и може да бъде мостът между тях и неговата професионална и жизнена ориентация. И само ако в училище жанрът се усвоява в този контекст, ще се достигне до синхронизиране на интересите на личността с тези на обществото. Защото в крайна сметка това е истинският смисъл на училището. Представената технология е реализирана с ученици от 9. клас на СОУ "Димчо Дебелянов", София, от началото на месец октомври до края на месец януари през учебната 2005/2006 г. и затова част от упражненията са свързани с епопеята "Илиада" на Омир. Тази технология обаче е приложима и при изучаване на други произведения (не само отнасящи се до учебното съдържание за 9. клас, а и за останалите класове - до 12.).
Иновационната технология, заложена в Пътеводителя, има две страни - за учителя и за ученика, които се обособяват с оглед на систематизирането на техните различни, но съгласувани във всеки момент на обучението дейности. В първата си страна, адресирана към учителя, тя организира и задава на учениците упражнения за работа с думите, за работа на равнище министруктура (изреченско равнище), за работа върху структурата на текста, за работа в съдържателен план, за работа върху езика и стила на есето ("глезотиите" на текста), за рецензиране на есе и накрая - за създаване на собствени текстове (есе по литературен текст и по нелитературен "текст"). Във втората си страна, адресирана към ученика, методиката има следната специфика: насочена е към постигането на конкретни задачи на обучението по български език и литература съобразно с образователния стандарт. Очаква се още в края на обучението чрез Пътеводителя технологията за писане на есе постепенно да става от външна - вътрешна, а като психологически процес да се постигне интериоризация, т.е. технологията за писане на есе да стане вътрешно постижение на ученика, негов собствен опит. Спецификата на тази втора страна на методиката предполага учениците да усвоят технологията за писане на есе като специфичен начин на мислене и отношение към света. Пътеводителят "разговаря" с ученика - инструкциите към упражненията и отговорите са в ти-форма. Част от упражненията обаче изискват екипна работа, защото групата връстници е идеалното място за споделяне, за търсене на опора, за сравняване на уникалността на собствения опит и преживявания с тези на останалите участници в групата, с възможността за използване на стратегии за поведение в безопасна среда на познати, разбиращи и със същите проблеми млади хора. Важно условие за пълноценна работа е равнопоставеността не само между учениците, но и между тях и учителя. Диалогът и откритостта са основни моменти в дейността на учителя, заложени като изискване към него в самата същност на Пътеводителя. Работата с него (Пътеводителя) не би могла да бъде ефективна, ако учителят не изпитва радост от непосредственото общуване със своите ученици, ако не е готов да спори, да търси, да признава незнанията и колебанията си, ако не е добронамерен. Методически в упражненията е заложена тяхната вариативност. Те предполагат различни пътища до отговора и възможности за различни верни отговори. Това води и до различни начини на аргументация. Упражненията предполагат и различни равнища на трудност и дълбочина при осъществяването им. Учителят може да ги променя според възможностите на различните си ученици и по този начин да диференцира работата с тях. Включените в Пътеводителя упражнения не отнемат много време. Те са ефективни за учениците дори и тогава, когато не са използвани в системата, в която се предлагат. Успешно биха могли да се "вмъкват" като петминутки в хода на работата и по други изучавани в гимназиалния етап литературни произведения. Подходящо е тези упражнения да се правят в началото на часа (въвеждане и активизиране); при преходните моменти в учебното съдържание (асоциации и пренос); при обобщенията и часовете за упражнения (интеграция, ефектите на гражданското образование); когато се задават самостоятелни творчески работи (създаване на есета от учениците). Пътеводителят като цяло интегрира абстрактното с образно-асоциативното мислене на учениците като най-съществен момент в развитието на продуктивните им творчески способности.
Пътеводителят има характер и функции на книга/учебник. Заложен е принципът на изборността (за ученика) и диференциацията (за учителя). Пътеводителят има едновременно научен (като когнитивна същност и напрежение) и атрактивен (като форма и методическа обработка) характер. Търсена е символичността, аналогичността и връзката освен с конкретния литературен материал и с осезаемите проблеми на учениците, за да могат упражненията да изпълнят своето предназначение на вход в автентичното есеистично осмисляне и проблематизиране на живота. Упражненията в Пътеводителя дават указания и за равнището, на което трябва да се изпълнят. Те се повтарят в различни варианти и се надграждат в последователните теми. Това ги превръща в подходящ оценяващ инструментариум за учителя и самооценяващ за учениците. Тоест упражненията в Пътеводителя учебник осигуряват неговите основни функции - информативна, интегрираща, диагностицираща и управленска. Пътеводителят има характер и функции и на учебна тетрадка. Учениците могат да видят (наблюдават) продукта на своя труд, да го съпоставят с други подобни продукти, да го оценят. И по този начин да документират своята работа. Пътеводителят има характер и функции и на диагностичен лист(ове), т.е. комплект, защото позволява учителят не само да постави оценка за изпълнението на всяко упражнение, а да направи съответна диагностика, която да фиксира постижението на ученика, неговите затруднения, пропуски и причините за допускането им. Тази информация се ползва както от учителя, така и от ученика. Критериите и ск€лата за оценяване са ясно регламентирани и описани в тема № 2. Пътеводителят има характер и функции на автооценъчен инструмент - на учениците се дава възможност в края на всяка тема да се самоопределят и самооценят, като се опрат на своите постижения и на известните им критерии. Пътеводителят има характер и функции на самоучител, на миниръководство за ученика, защото разполага със система педагогически и технически улеснители за работа в клас (самостоятелно) и вкъщи (също самостоятелно) - упътвания към отделните упражнения, които посочват на учениците техните мисловни стъпки за писане на есе; указания за помощните средства и организационните моменти в дейността им; за структурирането на всяка тема; за шрифтовото оформяне на рубриките в темите и за подчертаванията, насочващи към ключовите думи, към контрастите, към дейността, към изводите. Пътеводителят има характер и функции на ученически бележник. Фиксират се вътре (след всяка тема, може и след всяко упражнение или след определени упражнения) (само)оценки - цифрови или словесни. Така Пътеводителят бележник е и средство за обратна връзка с родителите или със значими за ученика авторитети. Пътеводителят има характер и функции на проект - той задава проектна работа на учениците. Те изработват, след тема № 10, своя колективен Пътеводител, който съдържа успешното есе на всеки от класа и описание на собствената технология при неговото създаване. Този колективен творчески продукт се представя пред родители, съученици, на интернет страницата на училището и така постепенно работата от учебна се превръща в проектна и се изнася от учебната в реалната социална среда.
Пътеводителят съдържа десет теми. Те са групирани в пет модула (за учителя), базисни за иновационната технология за писане на есе. Всеки модул е съответен на етап от развитието на уменията на учениците за създаване на есе и от стимулирането на техните интереси, т.е. етапите също са пет и са очертани ясно и за самите ученици още на началната корица на Пътеводителя (с графика и задача към нея): I етап (модул) - Въвеждащо-мотивиращ; II етап (модул) - Опознавателно-съпоставителен; III етап (модул) - Базово дейностен; IV етап (модул) - Специфично моделиращ; V етап (модул) - Синтезиращо проспективен.
Всяка тема от Пътеводителя е развита в четири основни корпуса: Първи корпус - въвеждане (обикновено с цитат, чрез който се дава съществената теоретична информация по проблема). Втори корпус - упражнения решения, които изискват от ученика извършване на определени действия, чрез които се осмисля и се прилага на практика теоретичната информация и които, чрез пренос, е необходимо да бъдат извършвани всеки път, когато трябва да се напише есе. Имат тренировъчен характер. Трети корпус - упражнения ситуации, т.е. "жива" ситуация, която помага на ученика да си отговори на въпроса как се проявява в живота проблемът от темата. Четвърти корпус - изводът за теб - има задача да обобщи, да стимулира и формира механизми за самокорекция на ученика; препраща към критериите за (само)оценяване на есе.
На първия модул - въвеждащо-мотивиращ, съответства тема № 1 - Нагласа за творчество и мотивация, включваща две подтеми (Ефект Пигмалион и Ефект Глития; Творчеството). Основната задача тук е да се "преобърнат" или да се поставят под съмнение песимистичните нагласи на част от учениците за справяне при писане на есе и да бъдат убедени, че личното очакване за собствения успех е това, което ще ги доведе до постижение. Вторият модул - опознавателно-съпоставителен, включва две теми - № 2 (Малко теория - без нея не може) и № 3 (За другостта на есето спрямо статията). Какъв е психологическият процес при създаването на есе, какви са критериите и скàлата за оценяване, по какво се различава от статията - това са основните въпроси, на които учениците получават отговор тук. Третият модул - базово дейностен, съдържа две теми - № 4 и № 5. Технологията за писане на есе като понятие и като конкретна дейност на ученика се въвежда в тема № 4. До тема № 9 включително понятието присъства като заглавие на всяка тема. В подзаглавията на темите се извеждат фазите (конкретните действия на ученика в тяхната последователност на извършване). Фазите на базово дейностния етап са две: първа фаза - "поток на съзнанието", асоциации; гледна точка; втора фаза - игра на "за" и "против"; лице за пред другите; идентификация; писане на есе. Тематично упражненията, включени в този модул, са насочени към подготовка за създаване на есе на тема "Гневът на Ахил". На този етап от работата вниманието се съсредоточава върху покриване на съдържателните критерии за писане на есе (върху Пътеводителя те са графично оразличени от специфичните за жанра, които са подчертани). На учениците се препоръчва преди да представят създадените текстове, да се самопроверят и самооценят, като се ръководят от критериите и скàлата за оценяване. Четвъртият - специфично моделиращият модул, включва три теми - № 6, № 7 и № 8, като всяка от тях изяснява поредната фаза от технологията за писане на есе. Модулът развива уменията на учениците за разбиране, осмисляне и прилагане на втората група критерии - езиково-стиловите. Този модул изгражда най-вече опита в спецификата и уникалността на жанра. Третата фаза от технологията (Да мислим, да говорим, да пишем с метафори) се разглежда в тема № 6. Още в самото начало се обосновава необходимостта от "обучението чрез метафори, което разкрива смисъла не на отговорите, а на самото отговаряне", което "учи на мислене, а не на мисли, даже не и на смисли". След това учениците се въвеждат в една "жива" ситуация, за да съпоставят ефектите от метафоричния и неметафоричния изказ. Обобщава се, че ключът към метафоричния изказ е намирането на въображаема връзка между обектите и темите, което развива мисленето, защото разбираме непознатото с помощта на свързване с познатото. Четвъртата фаза от технологията - символно-графично мислене - се отработва в тема № 7. Изяснява се теоретично същността на символа и се съпоставя с метафората. Поставя се акцент върху това, че символът спестява излишните обяснения. Прави се изводът - иновационен по своята същност, даващ възможност на учениците да разберат същината на метафората и символа, да ги оразличат и да ги използват. Тема № 8 представя петата фаза от технологията, която включва два момента: първият - подбиране или създаване (на принципа на аналогията) на сентенции, афористични изрази, крилати фрази; вторият - овладяване на вербални стратегии. Дидактическата цел е чрез предложените упражнения да се формира у учениците умение за постигане на събраност, синтетичност, концентрация на смисъла, съответно и на изказа, т.е. за повишаване плътността на текста. Учениците разбират, че афоризмите, сентенциите и крилатите фрази са с най-висока плътност. Разграничаването на вербални от вербалистични стратегии помага всеки да открие своите метастратегии, насочва го към самодисциплина при писане на есе. Накрая ученикът е в ролята на учител - предстои му да се запознае с текста на две есета (на свои връстници), да избере едно от тях и да го оцени, като се "опре" на критериите/показателите и на скàлата за оценяване. Изисква се чрез рецензия (в която се извеждат достойнствата и препоръките) да се аргументира съответната оценка. Петият - синтезиращо проспективният - модул обхваща теми № 9 и № 10. И двете теми по същество са обобщения, но на различни равнища. Тема № 9 обобщава (на първо равнище) основните пунктове от технологията за писане на есе, а тема № 10 обобщава (на второ равнище) междупредметността, заложена в технологията, както и преходите, мостовете, които изгражда компетенцията за създаване на есе. Обобщението на технологията в тема № 9 е представено в своята последна, шеста фаза - автостратегия, която се състои от три части (Пред белия лист, Авторедактиране и Автооценяване - само- и взаимооценяване). Всяка част съдържа в последователност процедурите, които е желателно да се следват, за да се напише есе, независимо каква е темата. Всяка процедура е съотнесена към критериите за оценяване на есе. Тези три части на автостратегията съответстват на общата технология за писане на есе, въведена от преподавателя още в началото на Пътеводителя. Обобщението на това равнище е завършено не само теоретично, а и практически с възлагането на предизвикателството - писане на есе по хуманитарен проблем върху литературна творба (Отмъщението в "Илиада"), като тук вече се следва собствената технология на ученика. Обобщението в тема № 10 е обобщение личностно, резултат от (само)познание, опознаване, оценка, корекция, разкриване, осмисляне, разбиране, приемане. Затова и отговорите на учениците са смислово наситени, плътни и са мостове на ученика със света, а и с учителя (само с този, който също е успял да изгради своите мостове).
В тази част на статията представям темите от № 1 до № 5 включително, които илюстрират първите три описани по-горе етапа (за ученика)/модула (за учителя) на технологията - за писане на есе (от ученика)/за работа върху есе (на учителя). ТЕМА № 1 Един умен човек е казал: Песимистът вижда трудността във всяка възможност, а оптимистът вижда възможността във всяка трудност. Сега въпросът - Ти какъв си? Какво виждаш? Трудностите, защото……………………… Възможностите, защото……………….. Ако си оптимист, отиди на темата за творчеството. Ако си песимист, прочети следния текст:
Въведението "Ефект Пигмалион" е пророчество, осъществяващо себе си. В гръцката митология се разказва за Пигмалион, който искал да създаде скулптура на идеалната жена. Той успял да я направи и се влюбил в създанието си. Вярата му в скулптурата и любовта му към нея я превърнали накрая в истинска жена. Това, разбира се, е само мит, но той представя идеята, че очакванията на човека могат да влияят върху поведението на друг. Научното откритие Научна проверка за това, как действа предвещанието, осъществяващо себе си, е осъществена с ученици от един клас от Розентал и Джейкобсън през 1968 г. (Rosental, R.end Jacobson, L., Pygmalion in the Classroom, New York: Holt, Rinehart & Winston, 1968). За целта представили на група учители неверни данни за учениците им, като казали, че някои от тях показват забележителен напредък на изпитите и се очаква през следващата година да се представят още по-добре. За други младежи изследователите не дали никакви особени оценки. За по-голяма достоверност на експеримента учениците със "забележителния напредък" били избрани случайно. Получените данни след края на учебната година показали, че постиженията на "напредналите" били по-високи от постиженията на учениците, на които не било обърнато специално внимание. Ключовият термин за разбиране на гореспоменатия процес е "очаквания". В различните изследователски манипулации има определен шаблон - внушават се очаквания на един агент (учител, директор, командир, ръководител и т.н.) по отношение на действието на хората, намиращи се под негова опека, а другите променливи се оставят постоянни. И така - моите очаквания за теб са, че ти ще пишеш чудесни есета.
Забравих за един герой, който е не по-маловажен от Пигмалион. Този герой всъщност е… героиня. Става въпрос за Глитиа - тя е скулптурата, която Пигмалион изваял и превърнал в истинска жена. Очакванията на Пигмалион не били достатъчни, въпреки че били толкова големи. Ако самата Глитиа нямала вяра в себе си, Пигмалион не би могъл сам да я превърне в жена. И така - независимо от моите големи очаквания за теб, ти ще пишеш чудесни есета единствено ако сам го пожелаеш. А ефектът Глитиа е очакването на човека от себе си да постигне нещо, определено от него самия. Следователно функцията на ефект Пигмалион е да събуди скрития ефект Глитиа у всеки човек. Да разгледаме един пример - учител, с помощта на големите си очаквания, довежда ученик до високи постижения (както стана въпрос при ефекта Пигмалион - големите очаквания от един човек създават голям успех при втори). Но всъщност главно е действието на ученика. Големите очаквания на учителя могат само да помогнат за създаването на стимул и да събудят движещата сила на ученика - ефект Глитиа. Твоето лично очакване за собствения успех ще те доведе до постижения. Ето как, без да мърдаме, "изгорихме" един проблем - че обкръжението ми не вярва в мен, че учителят ми не очаква достатъчно от мен и т.н. Кой какво очаква от теб - това вече не те интересува. Интересува те какво ти очакваш от себе си. Ефектът Пигмалион е положителен, но ефектът Глитиа - очакването ти да постигнеш нещо, което сам си определил - е този, който със сигурност ще ти трябва, когато пишеш есе. Сега вече можеш и ти да преминеш към темата за творчеството. * * *
Творчеството е способност за осъществяване на свободен и ефективен избор, когато разрешаваш проблем. Осъществяването на свободния избор ти създава възможности по всяко време.
В какви случаи още творчеството е нужен инструмент? Допиши. 1. За да се подобри съществуваща система. 2. За да се развие нова система. 3. За да се даде светлина на нови области в съществуващата система. ..............................................................................................................
Ето част от областите, в които е необходимо творчество. Можеш ли да добавиш?
Има ли според теб положение, в което творчеството е излишно и вредно? .......................................................
Мнения, потискащи творчеството (оправдания, които повечето хора използват, за да не мислят творчески):
Напиши потискащо творчеството изречение, което ти използваш или познаваш: ............................................. Изводът за теб: Не позволявай на никого да те убеждава, че творчеството ти е чуждо!
Творчеството, освен всичко останало, е възможност за намиране на връзка между неща, които на пръв поглед нямат общо помежду си. Напиши изречение, което да прави връзка между трите думи:
Сега напиши сам три произволно подбрани думи и измисли изречение, което да съдържа и трите: ..............
Завърши следващите изречения творчески, т.е. по неочакван начин:
…Не знаех дали шумът е причинен от вятъра навън и отидох да вдигна щорите.
Преди да изляза, чух в стаята шум, подобен на удар…
Отговори на следващите въпроси по най-освободения и оригинален начин:
Това е нощ. "Освети нощта" по три различни начина с постепенно почерняне на правоъгълниците.
Ти си интервюиращ и собственик на една от най-големите рекламни агенции в страната. Агенцията е получила голяма поръчка за шестцифрена цена. Избери един от следващите предмети за продажба и подготви реклама за него по следните показатели:
Продуктите, за които трябва да подготвиш реклама, са:
ТЕМА № 2 (Матеева, Н. Да се учим да пишем есе. София, 2003, с. 56.) 1. Есето по самото си наименование е търсене на новото: една сонда, спусната в неизвестното; един набег в "света на неясното и нерешеното"; една експедиция в далечни полярни области. (Атанас Далчев) 2. Окото на един истински есеист понякога изглежда дръзко, но с дръзновение, свойствено на вътрешно свободен човек, тъй като само при вътрешна свобода се идва до истината. Истината на свободния човешки дух, макар и проблеснала за миг, е цялостна, вълнуваща, художествено богата и философски неуязвима… Есето е дръзновение на мисълта и словото, което ни отвежда до причините на нещата, където всичко е просто и велико в своята простота. (Георги Томалевски) 3. Но оригиналният човек (който по силата на това, че е оригинален, не се среща често) е естествено условие за появата на есето. Преди всичко той е устроен да вижда във всекидневните предмети тяхната най-"празнична" страна: светът е необикновен. При това условие - постигнато, привидно незначителните неща се изпълват със своеобразен смисъл… (Петър Йорданов) 4. Есето ... не представлява завършен литературен документ и в тая незавършеност и откъслечност е неговата дълбока тайна. Ние го четем и в потока на четенето имаме възможност да го допълваме с наши мисли или то да ни допълва, за да бъде струя от мисли и чувства, които се раждат, умножават се и се утаяват у нас като златни зърна, като изящни синтези. И затова есето пулсира, както сърцето на своя автор, отразява неговия вътрешен свят и представлява винаги живопис на човешкия дух. (Стефан Станчев)
Запиши основните особености на есето, които откриваш в цитираните по-горе мисли: ............................................................................... * * * Как се създава есе? (Рашева-Мерджанова, Я. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София, 2005, с. 167) Първо, проблемът трябва да те вълнува - радва или тревожи, притеснява или окриля, изумява или убеждава, стъписва или подтиква; в неговата разработка трябва да вложиш своето разбиране и своето чувство за него. Преди да седнеш да пишеш, поживей, преживей есето известно време вътре в себе си; оформи го донякъде предварително във вътрешен план, нагласи се към него. Второ, есето съдържа и изявява личната ти позиция. Тя е съгласувана - противопоставяна или паралелна с други позиции по проблема. Ти си прочел(а) и изследвал(а) и други автори. Тогава обикновеното мнение се превръща в позиция - когато се подкрепи със свидетелства и аргументи, когато е мнение, знаещо и предвидило другите мнения. Трето, с това есето се доближава до науката - с наличието на аргументи, примери, доказателства, опровержения. Четвърто, есето се доближава и до художественото произведение, до изкуството - ярка образност, аналогии, метафори, хиперболи, емоционалност, оригиналност. Ти се опитваш да видиш проблема в неочаквани аспекти, дори и за теб. Пето, есето може да съдържа елементи на сюжет, приказност, фантазност, сентенции, афоризми. Доближава се до фолклора и наративната житейска мъдрост. Шесто, есето съдържа "елементи от самия теб" - твоите чувства, твоите усещания, твоите неповторими изрази, твоите любими похвати. За да бъдеш уникален и творец, впиши се в темата и си дай сметка за всичко, което предизвиква у теб като представи, страхове, трепети, емоции, картини, аромати, скорости и обрати - телепортирай се телом и духом там някъде, където този свят се случва, и ще бъдеш автентичен. Седмо, есето има необходимата текстова структура - въведение, същинска част и заключение (въведението и заключението не са задължителни), в които добре са откроени проблемите, обратите и отговорите и които представляват неделима завършена цялост. Осмо, есето борави с точен език и същевременно фриволен, специфично твой, позволяващ си словотворчество и отклонения за постигане на различни ефекти. Девето, есето се различава от всички други видове на аргументативния текст, защото не се стреми към изчерпателност и систематичност, а към специфичен и неочакван, единствен ъгъл (гледна точка, позиция), които обаче осветляват цялото явление (обект), - понякога един аргумент, дълбочина, конкретност, изразителност. * * * Психологически процес на създаване на есе Шамор е родоначалник на фрагмента (афоризма), Монтен - на есето. Нарича го "сгъстен разум" (квинтесенция на мисълта). Вирджиния Улф (1882-1941) казва: "неговите есета (за есетата на Чарлс Лам) превъзхождат дори есетата на Макс Биърбом (есеист, драматург, радиокоментатор, 1872-1956) въпреки цялото им съвършенство именно заради онези необуздани изблици на въображението, прорязани от бляскавите мълнии на гениални хрумвания, което ги прави на места недодялани и несъвършени, ала озарени от поезия". И още: "ако свободата стане наш навик и ако добием куража да пишем точно онова, което мислим; ако умеем да избягаме, макар и за малко, от общата гостна и започнем да възприемаме човешките същества не само в отношенията им едно към друго, но и в отношението им към действителността…." (В. Улф. Собствена стая. София, 1999, 12; 146). И така: 1. Целенасочено наблюдение, вслушване в същността на околното и вътрешното; припомняне; свързване; аналогизиране (прехвърляне) на сегашен и минал опит (познание, информация, примери). 2. Определяне на различните гледни точки (позиции, опори, "места за снимане") на явлението - до точна формулировка на заглавие и усещане за "моя проблем" в темата. 3. Опитване на различните места за снимане като "обикаляне из района"; като нагласяване на фоторепортера - до различни "груби" възможни варианти на структурата. 4. Вътрешно структуриране на информацията; различни изненадващи читателя варианти на оформяне на текста - вътрешно "самонавиване" за изработване и узряване на настроението, вълнението. 5. Прогностичен етап - предвиждане ефекта и въздействието, качеството на продукта - до увереност, че това е "моят начин" за израз на "моята позиция", която ще повлияе на другия. Тоест есето съчетава експресивна и импресивна (конативна) функция на езика според Якобсон. Позицията е конкретна и лична, но това не означава, че тя не въплъщава универсалност. Напротив - чрез уникалното се разкрива принципът на универсалното. * * * Критерии за оценяване
1. Ползване на адекватни и ценни библиографски източници. 2. Изработване на аргументи, доказателства, контрааргументи на подкрепяната теза. 3. Използване на ярки примери от личния живот и всекидневието. 4. Изявена лична позиция - съпоставяна, защитавана. 5. Оригиналност, неочакваност (смислови обрати, алтернативи). 6. Сюжетност, интрига, развитие на проблема, наситеност с чувство.
7. Метафоричност, хиперболи, аналогии - художественост на изказа и стила. 8. Емоционалност в два аспекта - експресивност на автора и същевременно внушаемост и влияние върху читателя (комуникативност на текста). 9. Ясен език, точни термини. 10. Граматически правилен български език.
11. Издържана текстова структура - въведение; същинска част; заключение (уводът и заключението са факултативни). 12. Коректно цитиране на библиографски източници и позоваване на автори. 13. Четливост и приемлив визуален вид на текста - открояване на отделните смислови абзаци. 14. Оригинално онагледяване. 15. Обем - 2-3 ръкописни страници. * * * Скàла за оценяване Подчертаните осем показателя са специфични за жанра, имат по-голяма относителна тежест и носят по 9 точки (8.9 = 72 точки). Останалите седем показателя носят по 4 точки (7.4 = 28 точки). Така максималният брой точки е равен на 100. Полученият брой точки се съотнася със скàлата за оценяване по следния начин: от 90 до 100 точки - Отличен 6; от 75 до 89 точки - Много добър 5; от 60 до 74 точки - Добър 4; от 45 до 59 точки - Среден 3; от 30 до 44 точки - Слаб 2; от 0 до 29 точки - Провал.
ТЕМА № 3 (Йовева, Р. Писмените ученически текстове. Трета част. София, 2003) 1. Тезата, освен че представя обобщението на пишещия по темата (както в статията), съдържа и неговия възглед по тази тема. Следователно тезата на есето е по-мащабна. От друга страна, личният възглед, идеята за проблема (отмъщение, любов, гняв) предпоставя избирателност в тълкуването. От тази гледна точка тезата на есето е по-ограничена или по-едностранчива. Парадоксалното съжителство между глобални и по-частни (свързани само с обекта) съждения е същностна характеристика на тезата на есето. Сравнена с тезата на статията, тя страда от излишество (съдържа авторовата концепция за проблема) и от недостатъчност (съдържа резултатите от избирателно, подчинено на авторовата концепция тълкуване). 2. Тезата в есето няма фиксирано място и може да бъде съчетана с някои от аргументите или да съдържа алюзия за аргументи. В статията тезата е обикновено в началото, по-рядко в края и почти никога на друго място. 3. Аргументите в есе на литературна тема са преди всичко разсъждения върху обекта. Главно чрез тях се потвърждава истинността на същинската теза. Но тъй като тезата съдържа и концепта на пишещия по проблема (нарекохме го глобална теза), есето е отворено към доказателства от области, в които той (проблемът) е централен, в които се изследва или коментира. 4. По отношение на източниците - едва ли в статия е подходящо да се прави разсъждение за живописно платно, за музикална пиеса, за житейско обстоятелство, докато за есето такива моменти се вписват естествено. 5. Съществена е разликата в структурирането на двата вида съчинения. Статията се състои от увод, изложение и заключение, като уводът или заключението е факултативен елемент... Есето може да се състои от увод, изложение, заключение; и уводът, и заключението не са задължителни. Трите структурни елемента на статията - увод, изложение, заключение, в есето най-често не са диференцирани. 6. Съчетаването на различни стилове в есето - научен, научнопопулярен, художествен, разговорен и др., има смисъл на норма, то придава чар на текста. 7. Авторът на статията се стреми към обективна оценка, като концентрира вниманието си върху отговорите, които текстът дава на поставения проблем. Авторът на есето не прикрива своята субективност, защото разпределя вниманието си върху отговорите, които текстът дава на проблема, и върху отговорите, които той постига, вглеждайки се в себе си. 8. Статията съдържа повече информация за битието на проблема в текста обект, есето - за автора. От статията съдим най-вече за рационалното мислене на пишещия, от есето - за нравствената и емоционалната му нагласа, за асоциативното му мислене. Сега предлагам да прочетем и коментираме заедно едно есе: Твоята Америка
Нека да коментираме текста на есето "Твоята Америка"
Разсъжденията в текста представят мнението на автора по избраната тема. Формулирай го, като допълниш израза "Твоята Америка е …" с избрани от теб подходящи думи от текста. А сега допълни израза "Моята Америка е …"
Запиши основните особености на есето като жанр, които откриваш в цитирания текст. ............................................................................
ТЕМА № 4 "Поток на съзнанието" е термин в литературознанието за обозначаване на тип повествование, което пренебрегва свойствената за всяка класическа нарация причинно-следствена връзка. Събития, спомени, впечатления, настроения, състояния са "подредени" така, както са възникнали в съзнанието на разказвача - необяснимо, дори хаотично..., но "никое възприятие не идва в неподходящ момент" - твърди В. Уулф (Уулф, В. Цит. по Фаулър, Р. Цит. съч., с. 142). В привидните отклонения, асоциации, които нямат смисъл вън от текста, се съдържат подсъзнателните, скривани, потискани от индивида комплекси, желания, мечти. Така потокът на съзнанието постига по-голяма обхватност, да не кажем - всеобхватност… В потока на съзнанието винаги се появяват асоциации (от латински associo - свързвам). Според психологията асоциацията е "връзка между елементи на съзнанието, напр. възприятия, представи или понятия, при които появата на дадено възприятие, представа или понятие води до възпроизвеждане на свързаните с него възприятия, представи или понятия" (Речник по психология. София, 1998, с. 32). В общуването асоциациите предизвикват интерес, защото със своята неочакваност повишават комуникативността на изказването" (Йовева, Р. Писмените ученически текстове. Трета част, София, 2003, с. 250).
Всяка тема за есе съдържа някакъв въпрос. Очаква се твоето есе да даде твоя отговор на въпроса (експлициран - явен, или не, в заглавието) - напр. Гневът в "Илиада". Запиши с една дума за какво си мислиш, когато четеш заглавието. Каква асоциация предизвиква то у теб? ................................................................................................
Обясни асоциацията си и си припомни с какво я свързваш (от своя опит). Запиши с едно изречение: ................................................................................................
Създай с някого екип - четирима или петима. Всеки екип да напише текст, в който да включи "пристъпите от думи" на своите членове: ................................................................................................
Каква асоциация с природна картина извиква у теб текстът? .................................................................. Изводът за теб: 1. Аргументацията на есето е асоциативна. Затова негова специфична текстопораждаща техника е организирането на съдържанието му върху принципа на асоциациите (критерии № 2, № 11). 2. Така асоциациите ти помагат и сам да определиш (защото са свързани с твоя опит и предпочитания) адекватни и ценни библиографски източници (критерий № 1). * * * Сърцевината на разсъждението в есето е личното мнение, собствената представа и гледна точка по избраната тема. Но НЕ ВСЕКИ ТЕКСТ, който съдържа ЛИЧНО МНЕНИЕ, е есе. (Матеева, Н. Да се учим да пишем есе. София, 2003, с. 38).
Помисли си какво разбираш под "собствена гледна точка". Споделяш ли представата за "гледната точка" в следващото есе. Запиши отговора си: .......................................................................................... Гледна точка От моето село се вижда по-голямата част от Тракийската равнина, Средна гора, Стара планина, дори до връх Свети Никола, заедно с повече от сто села и градове между Пловдив и Първомай. Ние сме на 1150 метра надморска височина, а в равнината са на 150. Ние виждаме равнината и всичко в нея от 1000 метра височина. Далнината, която се открива, е вълшебна. Такава е, че се усещам като да сме на небето. От нашата гледна точка всичко в равнината или пъпли, или пълзи. Влаковете дори, бързите автомобили - гледани отвисоко. Бързините се стопяват, обемите намаляват, заводските комини даже не изглеждат нито величествени, нито внушителни. Ние сме над тях. Над самолетите. Над автомобилите и влаковете. Над орлите. (Хайтов, Н. Избрани есета. София, 1996)
Мумията (Рашева-Мерджанова, Я. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София, 2005, с. 171) Първо, ситуацията: Пощенски служител заедно със съпругата си е на посещение в голям музей на египетската култура и изкуство. Заставайки пред мумия на фараон, възкликва с възхищение: "Най-после доживях да видя добре опакован колет!". Второ, моделиране и симулиране: как мислиш, какво биха казали, заставайки пред мумията, генералът, героят от войната, учителят, хулиганът, полицаят, спортистът? Не се страхувай от окарикатуряването - преувеличавай и иронизирай, все пак играем на хипербола. А какво би казал ти? Трето, въпросът: поддава ли се на хипербола и ирония гневът? Подкрепи с примери: ................................................................................. Изводът за теб: Откриваш различните гледни точки за обекта на своето есе и "изграждаш" своя гледна точка. Правиш го, като поставиш обекта на мястото на мумията и следваш същите указания, дадени в упражнението (критерии № 2, № 4, № 5).
ТЕМА № 5 Есето съдържа и изявява личната ти позиция. Тя е съгласувана - противопоставяна или паралелна с други позиции по проблема.
"За" и "против" (Рашева-Мерджанова, Я. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София, 2005, с. 174.) Първо, малко история: Софистът Протагор от Абдера, ученик на Демокрит, пръв заявил, че за всеки предмет могат да се изтъкнат два довода, противоположни един на друг, които могат да се използват в спора. Той пръв въвел това в практиката. Човекът е мярка на всички неща - за съществуващите, че съществуват, а за несъществуващите - че не съществуват. Как, според теб? Не мога да твърдя за боговeте нито че съществуват, нито че не съществуват, защото… продължи ти. Второ, "за" и "против": предлагам ти да откриваш "за" и "против" на няколко централни за човешкия живот и за социалното битие феномена. Избери си пет важни (интересни) за теб:
смъртта, любовта, науката, приятелството, здравето, обществото, човека, мъдростта, децата, самата истина, войната, лъжата, мързелът, красотата, грозотата, семейството, щастието. Има ли, приятелю, нещо абсолютно на този свят, за което е светотатство да се търси и намери нещо "против" - някоя ценност, която е действително абсолютна? ............................................................... Изводът за теб: Преди да създадеш своето есе, поиграй на "за" и "против". Така ще откриеш различни позиции по проблема и само така твоята позиция ще бъде съгласувана с тях - противопоставена или паралелна (критерий № 4). * * * Присъща характеристика на есето е емоционалността, разбирана като емоционална наситеност и емоционална въздейственост на есето. Тя се проявява в намерилите израз в текста чувства и настроения на автора във връзка с обсъждания проблем и същевременно в способността на речевия продукт да предизвиква определени емоционални състояния и нагласи у възприемащия. (Георгиева, М., И. Савова. Писмените ученически текстове. Втора част, София, 2003, с. 214.)
Лице за пред другите (Рашева-Мерджанова, Я. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София, 2005, с. 172.) Първо, прочети думите на немския поет Хайнрих Хайне за английския поет Стерн: "Той беше галеник на бледата трагическа Муза. Веднъж, в пристъп на жестока нежност, тя целуна тъй силно сърцето му, с такава любовна мощ, с такава изпиваща страст, че сърцето му започна да кърви и изведнъж проумя всички скърби на тоя свят и се изпълни с безкрайно състрадание. Клето младо поетово сърце! Но по-малката щерка на Мнемозина, румената богиня на шегата, се притече бързо, взе на ръце страдащото момче и се помъчи да го развесели със смях и песни, и му даде да си играе с магическа маска и шутовски звънчета, и го целуна умирително по устните, и му предаде с тая целувка цялото свое лекомислие, цялата си дръзка веселост, цялата си присмехулна закачливост. И от тоя миг неговото сърце и устните му изпаднаха в странно противоречие - когато понякога сърцето му се вълнува трагично и той понечи да изкаже своите съкровени, облени в кръв сърдечни чувства, тогава, за негова собствена почуда, от устните му се отронват засмени, весели слова." Второ, анализирай и си представи контраста между вътрешното състояние на поета и изражението на лицето му, неговото поведение. Намери точните думи и ги запиши: ........................................................ Трето, изпитвал ли си ти подобни противоречия - да чувстваш едно, а да изразяваш друго? В кои случаи, кое те принуждава? Опиши своя контраст (първо си го представи за самия себе си). ...................... Четвърто, каква е разликата между тази двойственост и двуличието? Или няма такава? Аргументирай се и потърси примери: ......... Пето, за какъв човек би казал, че е гневен? Опиши едно гневно лице: .....................................................
Гневът Първо, уточненията представляват няколко мисли на велики хора за гнева. Потърси и ти други такива. "Гневът е потребен, за да даде на човек да разбере къде трябва да спре". (Ричард Бах) "Гневът е оръжието на безсилието". (С. Сегюр) "Гневът е краткотрайно безумие". (Хораций) "В действителност там, където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове". (Леонардо да Винчи) Второ, телепортирането и идентификациите: бъди "гневен" … бъди "гневен" (в определен момент) - опиши състоянието си, себе си, когато си гневен:. ....................................................................................... Трето, "завръщането": имаш ли примери - от големите философи, от големите творци на изкуството, от големите учени, от големите шоузвезди, от големите спортисти, от "големите"? А от "малките"? Има ли разлика между гнева на "големите" и на "малките"? ......... Изводът за теб: Есето съдържа "елементи от самия теб" - твоите чувства, твоите усещания. Дай си сметка за всичко, което темата предизвиква у теб като представи, страхове, трепети, емоции, картини, аромати, скорости и обрати. Запиши/ опиши/ виж/ нарисувай/ чуй емоционалните (си) състояния - това ще ти трябва (критерии № 3, № 4, № 6, № 8).
1. Запознай се с филма "Троя"; 2. Припомни си изводите от първия до петия урок; 3. Напиши есе на тема "Гневът на Ахил". * * * Четвърто, вместо заключение - обещание за продължение на методическите предложения за реализация на следващите два специфични за жанра на есето модула - специфично-моделиращия и синтезиращо-проспективния, които включват темите от № 6 до № 10*.
БЕЛЕЖКИ * В кн. 3/2006 ще бъде публикувана следващата част от изложението. [обратно]
© Калина Михова Други публикации:
|