Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОЧТИ СЬН
web | Стихове.
Избрано
Към теб се взирам като в огледало:
това сияние около мен
така напуска земното ми тяло,
че аз над този свят съм възвисен.
Остана само сребърната нишка
да свързва двете мои същества.
И ето че след земната въздишка,
поемам в слънчевата синева.
Изглежда тук за нищо се не страда
и мога да прелитам с лекота;
не мисля тук за слава, за награда
и бих достигнал всяка висота.
И моят усет може да открива
на днешна семка бъдещия плод,
а хлъзна ли се по пътека крива,
отгатвам бързо верния си ход.
Сега съзирам, казано накратко,
че точно ти ще паднеш днес в река
и аз единствен, аз съм този, братко,
на тебе който би подал ръка.
О, Боже, звездната ми същност нека
да се възвърне в земната ми част
и винаги да мога за човека
навреме да осмислям своя власт!
© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006
|