Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДРУЖБА
web
Синя, синя като птичка,
аз съм вече ученичка.
Радват ми се татко, мама,
че съм станала голяма.
Махат куклите ръчички,
зайко маха със ушички.
Баба костенурка кима:
ученичка тука има.
Ала мечо тъжно рече:
Тя ще ни забрави вече.
Буквичките щом засрича,
само книжки ще обича.
Ех, приятели любими,
даже и след сто години,
с вас ще пея и ще тичам,
все така ще ви обичам.
© Йоло Кръстев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2007, № 8 (93)
|