СЪН НА САМОДИВСКА ПОЛЯНА

web | Полюшвана от вятъра мишена

На Миглена

Любимата ми под съзвездията спеше
върху сено от детелина сладък сън.
От връх на шипка славей ромолеше
среднощната роса с печален звън.

Ухаеше на росопас, звъника, детелина.
Зовяха се сред мрака хиляди щурци.
Самотен прилеп тайнствено премина
и пръсна ореол светулки на синци.

Красива като легендарна самодива,
любимата ми спеше с незакрита гръд.
Какъв ти грях сред тази пустош дива?
Нима за влюбените има божи съд?

И призрачно кръжило с люспи от коприна
се люшна в небесата и бавно се стопи.
Обречени на гибел, в сеното детелина
зачеваха сред полет паунови очи.

Прозрях луната горе в наметка пораздрана.
Пропяха нейде първи еретически петли.
Събудих се, а беше още много рано.
Защо човек сънува? За да се утеши...

1983

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006