Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОЧТИ НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ
web | Полюшвана
от вятъра мишена
Играе слънцето с рисунките върху асфалта,
а аз почти на средна възраст замислено стоя.
Трийсет тежки воденични камъка
не е лесно да се завъртят
и затракат като кречетало на бостан през август.
Колко неусетно съм се изкачил
на върха на пъстрата дъга
и ясно виждам двата края:
единият - до болка свиден и познат,
и другия - тревожно-безпощаден.
Докога ще бъдат ласкави ръцете на жените
и виното по устните ми ще гори?
Нима е грях да се обича седемнайсетгодишно момиче,
нима е грях напъпил цвят до прецъфтяващ да цъфти?
И малко гневен, малко саркастичен,
уморен от дългите безсънни часове,
рискувам често да съм прозаичен,
отколкото да пиша стихове.
Навлязъл в непозната територия,
с фантастична скорост преоткривам хиляди неща,
които можеха да бъдат мои,
ако всички хора бяха честни на света.
И уж достатъчно голям,
нехайно важните проблеми разрешавам...
И кога с тъга, кога със смях,
с мъдростта на старците се забавлявам.
Какво да правя? Няма указания
как почти на средна възраст да живея,
пък и да ги има,
все още чувствам се самонадеян.
И нито плод зелен, и нито диня зряла,
що за възраст е това?
И също както пазача на бостана
почуква с пръст дебелата кора
да чуе ехото на сладкото червено,
така и мама по челото ме чука и въздиша:
"Господи, каква глава!
Не кънти ни на пълно, ни на кухо..."
Отвсякъде издиша...
1980
© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна:
LiterNet, 2006
|