Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПО ПЛАДНЕ
web | Полюшвана
от вятъра мишена
По пладне,
когато змиите задъхано свличат
сред пущинаците металната си дреха
и сребърните вретена на рибите
са стихнали в подмолите на тъмните води,
в зелената трева убих щурец.
Смазах под подметките от волска кожа
най-хубавата земна песен,
най-бедния поет...
И цялата вселена рухна с трясък.
Цигулките на циганите станаха на прах.
Върху рамото ми кацна кукумявка
и устните ми сухи закълва...
Щурецо мой, мъничък мой братко,
как стана тъй, че станах твой палач?
Нима с една обикновена,
може би ненужна крачка,
ще смажат някога и моя глас?
1982
© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна:
LiterNet, 2006
|