Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЯКЪДЕ ПО ПЪТЯ
web | Полюшвана
от вятъра мишена
Изгни ми кожата от пот и нова сложих,
а дом да вдигна над тревата не успях.
И цигани ми пяха, и щурец забих на гвоздей,
но си останах все такъв, какъвто бях.
Все с тази риза и със тези думи,
овехтели от слънце, вятър и пране.
Все по тези пътища - зовящи струни,
опънати над пропасти и върхове.
Сред внезапни катастрофи и предателства
може би случайно оцелях.
Огромен белег е главата ми.
Горчиво вино - моят смях.
Каквото имах - хвърлих го на птиците,
по-леко своя път да извървя.
И само в пазвата ми плаче скрито
забравена целувка на жена.
И в кръчмите, където бавно гаснат
таланти и надежди, и лъжи,
неуязвим като разпятие,
скрито седнал в тъмните ъгли,
пия с циганите черно вино,
пея за любов и за коне,
и само циганската мъка спира
кръвта от вените ми да не изтече.
И отново някъде по пътя,
между две случайни, чужди гари,
загърнат в земната си мъка,
нося в уморените си длани
пламъче на мъничка светулка,
с прекършени от вятъра криле.
Свири в мрака циганска цигулка,
а очите ми - стопени буци лед -
търсят отворена врата или прозорец,
където мога пламъчето да спася.
Добрите хора всичко са затворили.
И спят спокойно в топлите легла.
Някъде по пътя,
между две случайни, чужди гари,
сбирам по земята суха слама -
сънищата да подпаля...
1985
© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна:
LiterNet, 2006
|