ЦИРК

web | Полюшвана от вятъра мишена

Конете - неповторимото творение на дивата природа
сияеха със най-изящното си съвършенство!
Сред буйните им гриви древният митологичен огън
танцуваше под ритъма на вечното човешко тържество.
Ездачите, с жестоки шипове на позлатените си шпори,
докосваха трептящите хълбоци с божествен звън.
Ръцете им с безмилостен финес, като потомствени дресьори,
извиваха пламтящите езици на камшиците в заекващ гръм.
Превили мощните си шии, с пръхтящи ноздри на вулкани,
конете вдигаха копита към покрива на този храм,
под който виеха тълпите, от кол и от въже събрани...
И циркът бе позорището за наслада, за възторг и срам.
Конете с лъснати копита и покорни на фанфарната стихия
гризяха грозно пеещите сърмени юзди.
И с бялото на отмъстителни очи проклинаха коварната магия,
засипала под дъждове мъниста корена на полските треви.
А край арената на чудните, родени под щастливи зодии коне,
ездачите с парадната надменност на склерозирали маршали
напразно вееха пера на шапките си от червено кадифе...

1979

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006