БИБЛИОГРАФИЯ НА ТРУДОВЕТЕ НА ЮРДАН ТРИФОНОВ

И. Влашева, И. Куцаров и Н. Аретов

web | web | web

ОТ НЕГО

Слово при основаването на Благодетелното дружество „Св. Кирил и Методий”. // Свобода, V, бр. 527, 16 май 1891, с. 2-3.

[Рецензия]. // Мисъл, V, 1895, № 8, с. 864-871.

За: Ненов, В. Българска история: За ІІІ клас на гимназиите и пр. Севлиево, 1894, 116 с.

По въпроса за определението на граматическото предложение. // Учил. преглед, І, 1896, № 1, с. 67-84; № 2, с. 144-157.

[Рецензия]. // Учил. преглед, І, 1896, № 2, с. 305-320.

За: Ръководство по българска граматика : Ч. 1. Етимология. Състав. Д. Ганчев. София, 1895, 200 с.

[Рецензия]. // Учил. преглед, І, 1896, № 9, с. 967-968.

Подпис: Ю.

За: Екарт, Л. Кратък учебник по теорията на поезията: С прибавка на някои извадки от Аристотеловата Поетика върху трагедията. Прев. от рус. К. Карагюлев. Казанлък: книж. Г. Какачев, 1896, 70, ІІ с.

Недостатъци в школната теория за българско стихотворство. // Учил. преглед, ІІ, 1897, № 6, с. 716-727.

Психологическа христоматия. (Психология в примери и илюстрации.): Помагало за нагледно изучаване душевния живот с 90 фигури в текста. Състав. Ю. Трифонов и Н. Станев. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1897, 339 с.

Колко и какви трябва да бъдат спреженията в старобългарската граматика? // Учил. преглед, ІІІ, 1898, № 7-8, с. 752-769.

Старобългарският език в средните ни училища. // Учил. преглед, ІІІ, 1898, № 11, с. 1170-1184.

[Рецензия]. // Учил. преглед, V, 1900, № 6, с. 549-552.

Подпис: Тр.

За: История во кратце о болгарском народе словенском. Стъкми за изд. В. Н. Златарски. София: Св. Синод на Бълг. църква, 1900.

[Рецензия]. // Учил. преглед, V, 1900, № 7-8, с. 731-734.

Подпис: Тр-в.

За: Веляминов, В. Най-нови и легки способи за укрепяване паметта. Прев. и приспособ. от 2. доп. изд. Хр. Попов. Горна Оряховица: Т. Попов, 1900.

[Рецензия]. // Учил. преглед, VІ, 1901, № 3, с. 250-260.

Подпис: Тр-в.

За: Ръководство по риторика и красноречие: Курс за юнкерите от специалните класове при Военното на Н. Ц. В. училище. Състав. А. Тошев. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1901.

[Рецензия]. // Период. списание, 63, 1902, № св. 1-2, с. 122-137.

За: Начов, Никола А. Време и живот на св. Борис-Михаила, господар и просветител български. Варна: Свещеническо дружество Св. Цар Борис, 1901.

Приписки и бележки с летописен характер. // Период. списание, 1902, № 63, св. 9-10, с. 773-780.

[Рецензия]. // Период. списание, 1903, № 64, св. 3-4, с. 298-322.

За: Баласчев, Г. Бележки върху веществената култура на старобългарското ханство и основаването му в Европа. София: Собств. изд., 1902, 80 с.

Беседа по случай провъзгласяването на независимостта на България: (Изнесена пред юнкерите на Н. В. училище). // Военен журнал, 1904.

Синтактични бележки за съединението на минало действително причастие с глагола с ъ м в новобългарския език. // Период. списание, 1905, № 66, св. 3-4, с. 155-192.

Унищожаването на Търновската патриаршия и заместянето й с автономно митрополитство-архиепископство. // СбНУНК, 22-23, 1906-1907, с. 1-40.

*Решението да се замести гръцкия език в богослужението с езика на българските славяни: (Извадки от кн. „Царуването на св. Бориса-Михаила”). // Балканска трибуна, І, 1907, бр. 154, с. 1.

Царуването на св. Бориса-Михаила. София: печ. на П. М. Бъзайтов, 1907, 64 с.

Значение на сложните (описателните) бъдещи времена в новобългарския език. // Период. списание, 1908, № 69, св. 1-2, с. 1-40.

Историческо обяснение на вярата в “Дядо Иван” (Русия) у българския народ. София, 1908.

Съединение на бих с причастие на -лъ в новобългарския език. // Сб. в чест на Любомир Милетич. София, 1912, с. 356-379.

Съединението на Ипекската патриаршия с Охридската архиепископия в ХV в. // Сп. БАН, 3, 1912, № 2, с. 11-42.

[Рецензия]. // Учил. преглед, ХІХ, 1914, № 1-2, с. 47-52.

[Неофиц. отд., отд. паг.]

За: Панарет, архим. Животът на Йоана Екзарха Български: (Ист.-крит. очерк). (Станимака, 1914), 94 с.

Спомените на П. Р. Славейкова за първото му затваряне и за първата му песен против гръцките владици. // Сп. БАН, 11, 1915, № 7, с. 113-144.

Преданието за изгорена старобългарска библиотека в Търново. // Сп. БАН, 14, 1917, № 8, с. 1-42.

Юношеска библиотека: Кн. 1-4. София: Ал. Паскалев и сие. (Под ред. на М. Кремен). // Развитие, ІІ, 1919, № 5, с. 169.

Отзив.

Ученическа мисъл: Списание за ученички и ученици от средните училища. Кн. 1-3. Русе: Комитет от гимназиални учители. // Развитие, ІІ, 1919, № 5, с. 169-170.

Отзив.

*Иван Вазов: Биографичен очерк. // Иван Вазов. Живот и творчество: За 70 год. от рождението му. Под ред. на Ст. Романски. София, 1920, 1-28.

По произхода на името ш о п. // Сп. БАН, 1921, 22, № 12, с. 122-158.

Велика Търновия, Велика Сардокия и Велика Европия. // Изв. на Истор. дружество, 5, 1922, с. 85-111.

Иван Вазов ученик в Калофер и Пловдив. // Ангелов, Б. Христоматия: За ІV кл. на реалните у-ща. 4. прераб. изд. София, 1922, с. 65-68.

Бележки върху развитието на песните за Новака у българите и сърбите. // Сп. БАН, 29, 1923, № 16, с. 103-128.

Беседата на Козма Пресвитера и нейният автор. // Сп. БАН, 29, 1923, № 16, с. 1-77.

Български песни с исторически спомени от ХVІ век. // Изв. на Нар. етногр. музей, 3, 1923, с. 79-104.

Велики майки-християнки: Майката на св. св. Кирила (Константина) и Методий. // Християнка, І, 1923, № 1, с. 22-25.

Към въпроса за старобългарското болярство. // Сп. БАН, 26, 1923, № 14, с. 1-70.

Бележки върху среднобългарския превод на Манасиевата хроника. // Изв. на Бълг. археол. институт, 2, 1924, с. 137-173.

Рез. на фр. ез.

Византийските хроники в църковно-славянската книжнина. // Изв. на Ист. дружество, 6, 1924, с. 163-181.

Бележки върху Учителното евангелие на епископа Константина. // Сб. в чест на Васил Н. Златарски по случай на 30-годишната му научна и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели. София, 1925, с. 459-479.

История на Ипекската патрияршия. // Славянски календар, ХV, 1925, с. 33-41.

В. Друмев - Климент Браницки и Търновски: Живот, дейност и характер. София: печ. П. Глушков, 1926, VІІ, 208 с.: с ил.

*Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев): [Сказка]. // Духовна култура, VІІ, 1926, № 30-31, с. 232-251.

Сведения из старобългарския живот в Шестоднева на Иоана Екзарха. // Сп. БАН, 35, 1926, № 19, с. 1-26.

Достоверен ли е разказът за ослепяването на Борисовия син Владимир? // Учил. прегл., ХХVІ, 1927, № 5-6, с. 864-890.

Историческата страна на драмата “Иванку, убиецът на Асеня І” от В. Друмев. // Климент Търновски - Васил Друмев: За 25-год. от смъртта му = Изследвания, спомени и документи с 29 образи в текста. Под ред. на М. Арнаудов. София, 1927, с. 177-214.

*Родното място на П. Р. Славейков: [Статия]. // Мир, ХХХІІІ, бр. 8210, 1927, с. 3.

Цар Борис-Михаил: (Време, царуване и величие). София : Държ. печ., 1927, 68 с.: 6 л. ил. (Библ. Бележити българи).

Духовен живот и просвета у българите в царуването на Симеона. // Бълг. ист. библ., І, 1928, № 4, с. 122-147.

Отношенията на сръбската Ипекска църква към Охридската в началото на турското владичество. // Макед. прегл., ІV, 1928, № 4, с. 43-78.

Първообразът на П. Р. Славейковата „Бойка войвода”: [Статия]. // Мир, ХХХІV, бр. 8307, 10 март 1928, с. 3.

[Рецензия]. // Изв. на Ист. дружество в София, 7-8, 1928, с. 145-164.

За: F. Dvornik. Les slaves, Byzance et Rome au IX-e siècle.

Руско участие в българския църковен въпрос. // Бълг. ист. библ., І, 1928, № 3, с. 177-197.

Зависимост на Молдавската църква от Охридската в половината на ХV век. // Макед. прегл., V, 1929, № 1, с. 45-70.

Иоан Екзарх Български и неговото описание на човешкото тяло: [Очерк]. // Бълг. прегл., І, 1929, № 2, с. 165-202.

М а р а ш к и села в Плевенско и произхода на думата м а р а ш: [Очерк]. // Бълг. прегл., І, 1929, № 2, с. 288-292.

Михал-бейовци в преданието и историята. // Бълг. ист. библ., ІІ, 1929, № 3, с. 212-229.

Поглед върху старобългарската литература. // Славянски календар, ХІХ, 1929, с. 28-35.

Русия в българския църковен въпрос. Митрополит Филарет и неговото участие в този въпрос. // Прослава на Освободителната война 1877-1878: Руско-български сб. София, 1929, с. 144-155.

Съчинения на П. Р. Славейков с исторически характер. // Сп. БАН, 38, 1929, № 20, с. 81-123.

Деспот Иван-Александър и положението на България след Велбуждската битка. // Сп. БАН, 43, 1930, № 21, с. 61-91.

Плевенско под турско владичество до началото на ХІХ век. // Бълг. ист. библ., ІІІ, 1930, № 4, с. 94-144.

[Рецензия]. // Учил. прегл., ХХІХ, 1930, № 3, с. 413-420.

За: Ников, Петър. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения.

Към историята на членните форми в българския език. // Макед. прегл., VІІ, 1931, № 1, с. 7-26.

Ловчански граматици през ХV-ХVІІ век: [Очерк]. // Ловеч и Ловчанско: Географско, историческо и културно описание: Т. 3. София, 1931, с. 138-144.

Известието на сирийския пресвитер Константин за Исперихова победа над византийците. // Изв. на Ист. дружество в София, 11-12, 1931-1932, с. 199-215.

Рез. на англ. ез., с. 334-336.

Насоката на старобългарския културен живот след покръстването. // Учил. прегл., ХХХІ, 1932, № 8, с. 1401-1417.

История на града Плевен до Освободителната война. Плевен: (София, Държ. печ.), 1933, ІV, 347, ІІ с.

Константин Философ (св. Кирил) като царски пратеник при сарацини и хазари: [Студия]. // Сб. в чест на Любомир Милетич за 70 год. от рождението му (1863-1933). София, 1933, с. 307-320.

Пространните жития на Кирила и Методия като исторически паметници. // Славянски глас, ХХVІІ, 1933, № 3-4, с. 114-118.

Две съчинения на Константина Философа (св. Кирила) за мощите на св. Климента Римски. // Сп. БАН, 48, 1934, № 23, с. 159-240.

Съчинението на Константина Философа (св. Кирила) „Написание w правıè âığı”. // Сп. БАН, 52, 1935, № 25, с. 1-85.

Рез. на фр. ез.

Идеалите на българския народ и селската младеж: [Статия]. // Час, ІV, № 10, 3 ноем. 1937, с. 2.

Кралевдолски Паисовци и вярването за техни роднински връзки с отца Паисия Хилендарски. // Сп. БАН, 56, 1937, № 28, с. 89-139.

Към въпроса за византийско-български договори с езически обреди. // Изв. на БАИ, 11, 1937, с. 263-282.

Рез. на фр. ез.

Бележки върху известията за св. Ивана Рилски. // Макед. прегл., ХІ, 1939, № 3-4, с. 77-112.

Кога са писани Учителното евангелие на епископа Константина и Беседата на Козма Пресвитера. // Сп. БАН, 58, 1939, № 29, с. 1-46.

Началото на второто българско царство в нашите истории от втората половина на ХVІІІ век. // Сп. БАН, 58, 1939, № 29, с. 47-72.

Зографската българска история. // Сп. БАН, 60, 1940, № 30, с. 1-66, І-VІІІ.

Софийската редакция на Владислав-Граматиковия разказ за връщане мощите на св. Ивана Рилски от Търново в манастира. // Сп. БАН, 60, 1940, № 30, с. 67-94.

Първоначалното и полусредното образование на проф. В. Н. Златарски: Речи по случай годишнината от смъртта на проф. Васил Н. Златарски. // Летопис на БАН, 1936/37, № 20, с. 237-245.

Сръбско-българска безюсова редакция в старата книжнина на южните славяни. // Макед. прегл., ХІІ, 1940, № 2, с. 27-55.

*Дейност и характеристика на Васил Друмев - Климент. // Литературен лист Васил Друмев. София, 1941, бр. ед., с. 11-12.

Живот и дейност на Константина Костенецки. // Сп. БАН, 66, 1943, № 32, с. 223-292.

Доклад върху труда на В. Сл. Киселков “Автентичен ли е Рилският хрисовул”. // Сп. БАН, 70, 1945, 33, с. 42-48.

Ритор Теофан и иподякон Дамаскин Студит: Животописни сведения и проникнали между българите техни книжовни трудове. // Сп. БАН, 71, 1950, № 34, с. 1-27.

ЗА НЕГО

Младенов, Ас. Ив. Вазов. Живот, произведения и възгледи. // Слънце, ІІ, 1920, № 4, с. 322-325.

Василев, Ст. п. В. Друмев - Климент Браницки и Търновски: Живот, дейност и характер. София, 1926 от Юрдан Трифонов. // Учит. вестник, ХХІІ, № 26-27, 7 май 1927, с. 15-16.

[Пундев, В.] [Отзив за книгата на Юрдан Трифонов]. // Бълг. реч, І, 1927, апр. № 7, с. 223.

Подпис: В. П.

В. Друмев - Климент Браницки и Търновски: Живот, дейност и характер. София: БАН, 1926.

Ценов, П. [Рец. за кн. на Ю. Трифонов]. // Знаме, ІХ, № 56, 12 март 1934, с. 2; № 57, 13 март 1934, с. 2

Историята на града Плевен до Освободителната война. София: чит. Съгласие, 1933. 373 с.

Пенев, Пенчо. Юрдан Трифонов: Живот и дейност. // Лит. седмица, І, № 17, 6 юни 1939, с. 1-2, 4.

Чолаков, Р. Юрдан Трифонов, неуморният изследвач. // Родина, 1939, № 1, с. 115-122.

К. Иван Вазов - живот, произведения и възгледи. София: Кооп.-просв. дружество Развитие, 1920. 187 с. : [Рец.]. // Надежда (В. Търново), ІІІ, № 6, 1 май 1944, с. 4.

*Велева, Д. Архивни фондове и сбирки в БАН. // Изв. Архивния институт, 1957, № 1.

Попов, К. Йордан Трифонов като езиковед: (По случай десет години от смъртта му). // Бълг. ез., Х, 1960, № 1, с. 74-82.

Попов, К. Йордан Трифонов (1864-1949). // Научното дело на видни български езиковеди. София, 1982, с. 67-78.

Динеков, П. Литературно-историческите изследвания на Юрдан Трифонов. // Лит. въпроси. София, 1963, с. 330-347.

Русинов, Р. Христоматия по съвременен български език. София, 1968, с. 20-56.

Сто години Българска академия на науките 1869-1969: Т. 1. Академици и член-кореспонденти. София: БАН, 1969, с. 724-726.

Първев, Хр. Трифонов, Йордан Цветков (ТЙ). 28.ХІІ.1864, Плевен - 16.ІV.1949. // Създатели и творци на българското езикознание. София, 1987, с. 325-326.

Научна сесия „125 години от рождението на Юрдан Трифонов”. // Научни трудове на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски, 27, 1989, № 1, с. 11-70.

Съдържа: П. Пенев. Кирило-Методиевият въпрос в проучванията на Юрдан Трифонов, с. 11-19; А. Джельова. Концепцията на Юрдан Трифонов за спрежението на глаголите в старобългарския език, с. 21-25; Л. Янев. Етимоложките приноси на Юрдан Трифонов, с. 27-30; И. Куцаров. Юрдан Трифонов и неговата категория “Възприетост и невъзприетост на действието”, с. 31-36; В. Маровска. Юрдан Трифонов за категорията на новобългарския перфект, с. 37-43; М. Павлова. Бъдещите времена в проучванията на Юрдан Трифонов, с. 45-52; Д. Иванова. Юрдан Трифонов като рецензент на школски учебници по български език, с. 53-56; К. Петров. Историческото наследство на Юрдан Трифонов, с. 57-62; И. Влашева, И. Куцаров. Библиография на трудовете на Юрдан Трифонов, с. 63-70.

Куцаров, Ив. Юрдан Трифонов (1864-1949). // Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 117-120.

С библиогр. на езиковедските му трудове.

Научна сесия Академик Юрдан Трифонов (1864-1949), Плевен, ноември 1994 г.: Докл. и науч. съобщения. Науч. ред. и състав. Георги Данчев, Михаил Грънчаров. Враца: [Ист. музей], 1996. 148 с.: с портр. (Библиотека Български северозапад; 9. Серия Научни изследвания; 4).

© Влашева, И., Куцаров, И., Аретов, Н. - съставители
© Н. Вълчева - библиогр. ред.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2006
Юрдан Трифонов. Избрани студии. Варна: LiterNet, 2006-2014