|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОНСИСТЕНЦИЯ Христо Минков, Дияна Боева "...а тя му казва: "Всички мъже са най-обикновени хора!"
* * * Спомняш ли си Ти каза, че сервитьорката наближаше 11 а после ти гепи онази халба, После вече Беше пуснала Депеш.
* * * Поемам слабата си доза кафе и тази сутрин. Мразя бира на гладно понеже. Някакви спазми в корема ми се съпротивляват безумно. Премятам крака и го гледам доверчиво. Не знам защо ме води точно в това барче, в което инфантилна сервитьорка обръща пепелниците върху мен, мислейки си, че вътре има пепел от рози, която се ръси върху пообленото ми деколте. Трета поредна година сме в Ахтопол, почти всеки ден сме и до Синеморец. Възкачваме се по пясъка боси и отплуваме сякаш в обратна посока. Морето на юг е пастелен пейзаж и ласка - не задкулисна и свита, а истинска. Девствено отражение на тъмнината в мен. Която е негова и моя едновременно. Празничен пир на скалпела ми, който прибягва все по тъч линията и подразбира уплашено, че този ден е най-последният от последните. Явно избръмчавам. Все си въобразявам, че пир и бира на гладно са едно и също нещо. Тъмнината в мен го обгръща и се слива с мълчанието наоколо. Всички мълчат. Гледат встрани обаче. И се усмихват леко. “Как не й омръзна на тая да свисти така онемяло и диво. Не е притворна обаче”. Така си мислят. Нямам и намерение да чупя халби за бира. Поемам нещата и ги поставям на местата им. Изсипвам пепелника в близката кофа. Изтривам го с бяла салфетка. Измивам чашите. Слагам нова покривка. Малката икебана от живи цветя се слива с багрите на застлаността. Сядам и правя жест към обездумената сервитьорка: “Сок от боровинки, моля. Двойно кафе и сандвич с шунка”. Той не се изненадва. Внесох ред в изнуреното създание. Подарих му малко мълчание и си спечелих доза неприязън. Когато се запознах с него пък, поисках да му изгладя фланелката. Почуди се. И ми купи сатенена пола - намачкана отвсякъде. Такъв й беше моделът. Нося я и до днес. Чернилката на дъното на чашата ми за кафе е измислена... освен ако някой умишлено не ми е направил “турска” и гъста смес... Слагам сметаната... Консистенция...
© Христо Минков, Дияна Боева |