ДЯДО ПЕТКО

Георги Виденов

web

Връщах се от връх Мургаш. На около 150 м пред мен гледам някакво човече. Забързах се. Беше много възрастен мъж. Отиваше към село Врачеш. Вървеше много бавно - няколко крачки и спираше. Беше с тояжка, но изправен. Дребен и слаб.

- Добър ден - му казах.

Старецът трепна уплашено, явно недочуваше и не е усетил кога съм го настигнал.

- А, добър ден, изплаши ме. - И веднага попита:

- Ти чий син си?

Като разбра чий син съм, широко се усмихна и каза:

- Ама ние с тебе сме далечна рода, но не се познаваме. А ти си много млад, а аз вече съм най-старият в селото.

- Дядо, а ти как се казваш?

- Казвам се дядо Петко. И измислям народни песни. Искаш ли да ти кажа една песен за майстор Вуно.

И заразказва дядо Петко за майстор Вуно, построил часовниковата кула в Ботевград.

Слушах и гледах умните му очи, високото чело, а песента му нямаше край. Думи за възхвала на майстор Вуно се лееха от устата му.

Дядо Петко свърши песента и побърза да каже:

- Аз съм измислил още песни.

Докато стигнем до селото, с неговото бавно ходене, той рецитира песни за всичките домашни животни, сватбарски песни, песни за моми и ергени... Чудех се откъде тази памет, тази мисъл в този едва жив човек!

В самото начало на селото дядо Петко спря и каза:

- Аз живея в тази къща.

- Дядо Петко, като ти е трудно ходенето, защо си отишъл толкова далече от селото?

- Защото съм много стар и може скоро да умра. Затова излизам - да погледам къде съм ходил като млад. Хайде довиждане, момче. И дано се видим пак.

Не се видяхме! Дядо Петко си отиде от този свят! По-късно срещнах дъщеря му и я попитах пази ли песните му, а тя:

- Какви песни е написал дядо ти Петко? Та той беше неграмотен!

© Георги Виденов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.07.2006, № 7 (80)