|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТЪЛБА
web | Скок
към слънцето
Мелници с немите длани на вятъра дебнат вика ти -
пресипнал след дълго мълчание.
Душата си тътриш - желязно е нейното бреме, когато
светът си затваря вратите пред тебе,
на прага щом спреш, да отдъхнеш.
Камшик по петите от първи петли, та до здрача;
нозете ти кървави гони с остена си земното време
и впряга в хомота безмилостно твоята сляпа пътека.
Тичай по мнимите стълби нагоре, към Храма, където,
разказват, цъфтяло Дърво на живота.
Дори и без дъх да останеш във сухата пазва на мрака -
въжета плети да прехвърлиш самара на слънцето.
Охлюв душата си влачи и мъката крие в черупка -
след него, сребриста, възкръсва следата за тебе;
наяве е плело сърцето измислена въжена стълба към Храма,
където душата, захвърлила земното бреме на клона,
по първи петли ще удари камбана на тръгване…
© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.03.2006
Евелина Ламбрева. Скок към слънцето. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Евелина Ламбрева. Скок към слънцето. Варна: Издателство "Книгата",
2006.
|